Не е нужно непременно да си анонимен простак, който безнаказано пише лъжи по форумите, за да се включиш в компроматната война( взимам термина назаем от декларацията на Г.Първанов срещу моя милост от 8 октомври 2006 г. срещу моя милост) по адрес на един журналист, който си е загубил работата. Достатъчно е да си началник в Би Ти Ви. Или да си Слави Трифонов. Като ме изкарват ненормален, напуснал работата си без причина, по някакъв малоумен каприз, те се присъединиха към всички онези, които ме ругаят с атаки срещу моята персона и по този начин признават безсилието си да извадят аргументи срещу фактите.
Някой помни ли каква беше тезата на следочистачите на Първанов в собственото му обкръжение и във въпросната телевизия? Атакуваха ме, че съм бил нарушил етичните правила. В “Труд” поместиха единственото интервю на Изпълнителния директор на медията Албърт Парсънс по темата, в което му приписваха твърдения, че и без да е гледал дори предаването (защото е в чужбина) има мнение за нарушаването на “високите американски стандарти” на журналистиката. Валерия Велева написа язвителна бележка по мой адрес в същия вестник, в която обясняваше, че изпълнявам политическа поръчка ( като скачам с камък на шията в блатото на безработицата!). В “24 часа” ме оцапаха като някакъв лигльо, който се тръшкал, защото президентът не го уважавал. А пък същият “уважително” ехидничеше на страниците на вестника, че съм бил “безобиден”, защото никога не съм го бил обидил.
“Труд” се направиха на слепи, когато половин година по късно от най-високо място във Вашингтон удариха шамар на лъжата “ за високите американски стандарти” с официално становище за УВОЛНЕНИЕТО на Иво Инджев под натиска на президента Първанов ( така пише в доклада на Държавния департамент). Би Ти Ви за пореден път сама наруши етичните правила и пак спести новината на своите зрители – както направи и три дни след моето напускане, когато комисията по етиката в медиите единодушно обори същата лъжа за някакво нарушение на етичните норми от моя страна. Въпреки това обаче още дълго от началническите кабинети се придържаха към битата карта за “етичните” ми нарушения.
Ето, че вече напълно официално се отказаха от нея! Вече не съм “етичен нарушител”, а направо идиот, който си е тръгнал без причина от телевизията! Правят на идиоти всъщност собствените си зрители. В което вече се включи и опитният в това отношение Слави Трифонов- тежката артилерия на лекия жанр.
Когато някой не се придържа към принципи, а спасява неспасяемите лъжи с нови, обикновено свършва по начина, по който наблюдаваме сега да върви към дъното на безчестието Би Ти Ви и компания с глупавата кампания по мой адрес. Опитват се да ме дискредитират лично. Показаха в най-гледаното телевизионно време подписа ми под заявлението ми за напускане и спестиха основанията за моя акт. Което е от тяхна страна подъл опит да внушат, че всичко онова, което говоря и пиша от близо 5 години по въпроса, е лъжа. Не ме били уволнили!
Ако имаха и капка почтеност, щяха да оценят жеста ми да ги улесня, като си тръгна сам, омерзен от слугинажа пред властника, когото бях предупреден да не критикувам именно в рамките на кандидатпрезидентската кампания. Вместо това сега се опитват да изцедят от моя жест всяка капка отрова, която им се струва, че могат да долеят в чашата ми – същата, която в организирания на 15 октомври 2006 г. от Би Ти Ви “другарски съд” над мен и в мое отсъствие главната редакторка на в. “24 часа” Венелина Гочева ме посъветва да изпия докрай, държейки се като говорител на президента Първанов ( това беше най-голямата издайническа издънка за същността на конфликта в цялата кампания – в прилив на верноподаничество тя така и не го схвана). Нали знаете, че ще дойде ден някоя телевизия да излъчи този срамен съд над отсъстващия от студиото колега!
Боравенето с полуистината с цел замитане на следи е сред типичните похвати на президента Първанов, когото отчаяно се опитват отново да оправдаят. “Не съм убил архар” ( а какво точно си убил?): “бях край Симитли, но не съм стрелял”: “ истината за имотното ми състояние е публикувана в сайта” ( ами ако се съмняваме, може ли поне да попитаме?) “ вие ме убихте с този въпрос” ( отричайки за “Гоце”) и т.н.
Кой от кого се учи в тази симбиоза? Първоучителят Първанов май ще да е образецът за подражание за своите следочистачи, макар в момента да изглежда да е обратното само защото той се е спотаил. Има какво да крие, има какво да губи.
Белег за същинско отчаяние е решението да включат срещу моя милост своя топ защитник на Първанов, който да стреля с топ срещу врабче. Слави Трифонов беше изваден от дълбокия тил и пуснат да наджапа с джепането си в калта, която сипят върху човек без възможност да се защити. Съотношението на въоръженията в тази престрелка, в която ми е отредена ролята на вързана мишена, е като при уличните битки в Триполи – с танкове срещу невъоръжени демонстранти. Как и къде да отговоря срещу това нападение, освен в личния си блог и да очаквам милостта им да забележат моята гледната точка, след като занимават аудиторията си ( огромна, според самодоволните им самооценки) с личните си нападки срещу мен?
Трифонов обаче трябва да си дава сметка, че така се показа от амбразурата на задния ешелон на Първанов, в която от години се крие и по този начин изпадна в противоречие с опитите си да отрича този факт. Лично го установих, когато отидох да помоля от архива на предаването да ми бъде предоставен кадър от гостуването на Зорка Първанова при него, където в публиката седят президентът Първанов и двамата му приятели край него – митничарят от Перник Венци Деянов и бизнесменът от Перник Владимир Лазов, който три години по-късно се оказва собственик по документи на двата мезонета, за които зададох въпроса си в предаването “В десетката”. След два дни мълчание ( на кого ли са се обадили, как мислите?!), от “Шоуто на Слави” ми отвърнаха, че…не пазели този архив. Мнооого жалко, щеше да бъде хубаво да се види митничарят, същият, който през лятото на 1996 г. ( в началото на тогавашната кандидатпрезидентска кампания) на собствената си вила и пред куп свидетели подарява на зам. председателя на БСП Георги Първанов фолксваген “Голф”. Митничарят Венци ухилено точи врат пред камерите, за да е сигурен, че ще влезне в кадър със своя приятел Гошето ( както са го наричали с присмех в института по История на БКП). Както и да се види Владимир Лазов, комуто е наредено да се крие с цената на всичко от публиката след разкритията в книгата ми. Както написах в “Президент на РъБъ” Лазов е толкова неустоимо близък на Първанов, че президентът идва на крака на сватбата на сина му на 9 май миналата 2010 г. – буквално от летището, завръщайки се от парада на Победата в Москва. Само че защо се крият и защо е строгата забрана да се снима? Кой баща с чиста съвест, който жени син и има такъв велик гост, не иска това да се види и чуе от всички? Отговорът е ясен : гузният и верният на омертата. Защото има причина за нея. Като охрана на тази “опасна връзка” се изяви и Трифонов – сега вече и публично с участието си в поддържането на тезата за моя идиотизъм безпричинно да си ритам трудовата книжка.
И как няма да се откажат от лъжата за моята “тежка вина” да задавам въпрос с позоваване на анонимен източник? Ами че днес цяла България се тресе от анонимни източници и всъщност министър Цветанов извади тази защитна теза за моето уволнение именно поради веригата от събития, свързани с анонимните източници. Би Ти Ви, както и всички останали медии, стават и лягат с цитирането на анонимните източници, които безименно разнасят из медиите флашки. Къде останаха клетвите по мой адрес, че съм бил постъпил неетично с един единствен въпрос, който предизвика издайническата за самия него свръхреакция на самия президент?
Ако си мислите обаче, че това е краят на историята лъжете се. Това е началото на края!
