Има неща, които е невъзможно да си представим, дори да включим въображението си на пълни обороти.
Например технология, „открадната“ от вид бръмбари, позволяваща да бъде победена гравитацията. Води до феноменални, необясними явления. Човек лети със скорост 90 км/ч, защитен от околната среда. Невидим! Дори и да падне, не може да пострада.
Звучи като научна фантастика и е една от най-спорните технологии от края на миналия век. След смъртта на изобретателя Виктор Гребенников през 2001 г. първият прототип на антигравитатора мистериозно изчезва.
За това разказва писателят Атанас П. Славов в мартенския брой на Списание 8
Достатъчно е да напишете в търсачка името Виктор Гребенников и ще научите, че това е виден руски ентомолог (учен, изучаващ насекомите) и изобретател (можете да отидете на адрес www.sinor.ru/~che/grebennikov.htm).
През 1988 година той патентова „Ефект на кухинните структури“. Надали това име може да ви каже много, но става дума за изводи и резултати, които карат днешните скептици да ги определят като „фантастични“ и „невъзможни“. И те не са предложени от някой луд или социален аутсайдер, а от ентомолог с международно признание!
Гребенников не е първият изследовател, отворил вратата на „природните патенти“ - цялата наука бионика се занимава с това. Но успехът, постигнат от руския специалист, наистина е изумителен. Ученият умира през 2001 година и уникалната му антигравитационна платформа изчезва от музея, където се е намирала. Местонахождението є днес е неизвестно.
Запазени са свидетелства на учени, с които той е споделял разработките си приживе, снимки, журналистически статии за полетите му и авторската книга „Моят свят“, където внимателно, но доста лаконично са описани постижения, които са истинска революция в придвижването в пространството.
Всичко започва с изследването на един вид сибирски бръмбари, за които със сигурност се знае, че аеродинамичните закони не позволяват да могат да летят. На базата на техните принципи той открива ЕПС („Эффект полостных структур“ - ефект на кухинните структури). Според него определени структури, от типа на повтарящи се пори или клетки, имат непознато за науката въздействие върху пространството и определен реактивно отблъскващ ефект. Той добавя към маховите усилия на бръмбарите тяга и прави полета им възможен.
От 1988 до 1990 г. ученият задълбочава изследванията си и успява да конструира устройство, с което да полети, и то със скорост 25 м/сек (или 90 км/ч)! В пета глава на книгата изобретателят споделя наблюдения, които озадачават последователите му и възбуждат яростни научни дискусии.
Логично е, че при такава скорост на движение стъпилият върху еднометрова дървена площадка „пилот“, макар и вкопчен във велосипедното кормило, би трябвало да е направо „издухан“.
Още по темата – в мартенския брой на Списание 8
