България е закъсняла поне с едно десетилетие в противодействието на изпирането на пари. Това сочат изводите от изследване на "Риск Монитор", които представиха в Министерски съвет проект за стратегия за противодействие на изпирането на пари у нас.

В периода на преход са осъществени процеси на интензивно натрупване на средства, придобити от престъпна дейност. Поради липса на противодействие те се интегрираха в икономическата и финансова система на държавата при преразпределението на собствеността и приватизацията, сочи още проучването на Риск Монитор.

Сред участниците на кръглата маса са вътрешният министър Цветан Цветанов, както и новите шефове на ДАНС и БОРКОР Константин Казаков и Румен Миланов. Присъства и посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик.

Формирането на престъпни структури изпревари държавата и натрупа сериозен аванс, коментира Дафин Маламов от ДАНС. Нашата организирана престъпност освен, че е органиизрана е и бързо организираща се, изтъкна той. По думите му държавата е в догонващо положение спрямо организираната престъпност и корупцията.

Според Дафин Маламов в началото на прехода престъпните капитали са изнасяни от страната. Сега се наблюдава обратния процес - връщането на тези капитали в страната, включително и под формата на чуждестранни инвестиции.

Маламов успокоява, че все пак България е успяла да навакса забавянето в противодействието на престъпността. В момента имаме според него добра институционална рамка и експертен капацитет.

Най-ефективният метод за противодействието на организираната престъпност е методът "следвай парите", изтъкна експертът от ДАНС. Той посочи още, че в последните години нараства броят на разкритите и внесени в съда случаи на изпиране на пари.

Трагични са резултатите обаче по отношение на присъдите до 2010 година в Окръжните съдилища в страната. Общо за периода 2006-2010 година са произнесени 72 присъди срещу изпирането на пари. 24 от тях обаче са осъдителните, 14 са оправдателни, а по 34 случая се е стигнало до споразумения между страните.

Шампион по присъди срещу прането на пари за 2006-2010 година е Окръжен съд Варна - 21, следван от сливенския окръжен съд - 14. На трето място се нарежда СГС с 11 присъди. С по 1 присъда за този период са окръжните съдилища в Плевен, София, Търговище, Кърджали.

В началото на представянето на стратегията вътрешният министър Цветан Цветанов посочи, че от 1990 година насам организираната престъпност е изпрала парите си в сериозни хотели и други дейности, включително и в дейности, изнесени в други страни-членки на ЕС.

Няма вече национална престъпност има трансгранична престъпност, изтъкна той. Според него тероризмът се финансира с прани пари.

Прането на пари не е непознато за САЩ, това е проблем, с който се борим отдавна и не сме го разрешили все още, заяви и американският посланик Джеймс Уорлик. България не е имунизирана срещу този проблем, смята той. Уорлик похвали страната ни за приетото законодателство, което позволява проследяването на паричните потоци от престъпна дейност.

Дискусията по темата накара американският посланик да бъде в една зала със своя български опонент Румен Петков, който също дойде в МС. Той бе и единствениятдал някакви преподръки по стратегията.

Според него в документа трябва да се акцентира повече на сътрудничеството с Европол.

Той предлага в стратегията да има текст, който да касае незаконното финансиране в секторите „купуване на гласове" и „медиите". Въпросът за незаконното финансиране не трябва да бъде подценяван и пренебрегван, категоричен е Румен Петков.

Той е притеснен и от ситуацията в Близкия изток и по-точно от течът на средства на близки до управляващите режими хора. Тези средства няма да останат в тези държави и тези средства ще бъдат центрирани нанякъде, смята социалистът. Дано това да не е стратегически въпрос, но ние сме прекалено близо, подчерта той.

Ваня Несторова от ВКП предлага да се създаде междуведомствен съвет, който да анализира и оценява риска от изпиране на пари, както и да предлага мерки срещу проблема.

Също така според нея трябва да се създаде фонд, в който да влиза процент от конфискуваните пари от осъдителни присъди по дела за пране на пари. Средствата от този фонд ще се изпозлват за социални дейности като например подпомагане на жени, жертви на трафик. От ВКП предлагат също така да се създаде централен регистър на банковите сметки.