Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2011 11:00 - Не живеем трудно, ние не живеем...
Автор: annews Категория: Новини   
Прочетен: 1973 Коментари: 1 Гласове:
5




 

image



Из писмото на една моя приятелка:
„Няма да издържим още дълго в тази държава. В момента всички сме болни от грип и като че ли оздравяването ще стане мнооого бавно. Знаеш, като се разболее някой в семейството колко трудно става. Как се нарушава бюджетът... а трима заедно, това е катастрофа.

 

Ние тук до скоро живеехме с два сезона – лятото и всичко останало. Сега нещата са други. Иска ми се да изкарвам повече пари, но всъщност живея с мотото на повечето българи: едва връзвам двата края... Не живеем трудно, ние не живеем... Опитваме се да плащаме сметки, които първо се стараем да не правим толкова високи. Икономии, икономии... мъчително е.

След Нова година колата ни не е мърдала – нямаме акумулатор, нямаме пари за бензин, нямаме пари за винетка и разни други такси. Страхотно! Работя събота и неделя, понякога дори не се виждаме нормално в къщи... И двамата работим, а живеем като безработни, регистрирани на борсата. Уж безработни, а много заети, уж получаваме пари, а сме бедни?!

Нищо не върви в правилната посока... накъде е тя?!

Най-близката ми приятелка тук от 3 месеца е в депресия. Или не разговаряме, или разговаряме неразбирайки се. Какво ни става на всички, изгубихме разсъдъка си, ценностите ни изчезнаха, на какво ще си научим децата... м...а му! Голяма част от хората около мен виждам, че имат нужда от помощ, но всъщност единственото, което могат да направят е да псуват денонощно държавата и политиците, понякога съседите и колегите си и това е...

Някои от приятелите ни си „отидоха”, отдръпнаха се. Все още се държат, все още не са изстискани като лимони и успяват да се справят финансово и много се пазят, от другите, неуспелите, със заемите, ниските заплати и проблемите, за да не ги „заразят”. Знаеш ли, колко съм самотна понякога, все едно че съм в чужбина? И все по-често се замислям дали наистина да не замина и да съм самотна някъде навън. Някъде навън да си опитам късмета и някъде навън да изкарвам парите за сметките и заемите... И без това тук се чувствам, все едно че съм емигрант, и аз и цялото ми семейство.

Само си мечтая за тук. Разбираш ли? Живея в България и си мечтая за България! Все едно че съм далеч от тук.

Мечтая си някой ден нещата да се случват някак по-лесно и нормално. Да открия сватбена агенция, например, и да женя хората ;) После да им правя кръщенетата, после и другите семейни празници. В годините, когато хората ще имат пари, за да дишат нормално, ще имат пари за празниците си, нали? И аз ги обичам много и това искам да правя за хората, да ги карам да се усмихват и да са щастливи!

Така си мечтаем ние тримата да се случи в нашия живот, понякога. Защото обикновено седим в същата тази кухня и се чудим къде да разпределим едни сто лева, за ток или за ядене. И как да отидем в магазина с десет лева, да купим нещо за ядене и да останат пари за закуска на дъщеря ни...

Боже, и най-накрая, как да си запазим достойнството?! Двама все още млади, здрави, работещи, мърдащи българи живеят с две заплати, като бедняци!

Все повече и повече мислим да поемем нелекия път навън, и да страдаме за България, далеч от България!”

Струва ми се, че скоро и аз ще поискам да си тръгна...




Тагове:   не,   Ние,   трудно,   живеем,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. haralanov - Смислен постинг
26.03.2011 11:04
Дори няма,какво да се коментира!
Написаното казва всичко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: annews
Категория: Новини
Прочетен: 1118398
Постинги: 1614
Коментари: 386
Гласове: 565
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930