Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2015 23:30 - Тютюн-цитати
Автор: feritopi Категория: Изкуство   
Прочетен: 6696 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Днес разлистих и последната страница на една магична книга и това не е коя да е ,а Тютюн на Димитър Димов. Един писател,който ми открадна сърцето с думите си и начина на писане. Първият ми допир с него беше с романа Осъдени души. Не занех нищо за този писател и нито знаех какво да очаквам. Преди година започнах "Тютюн" но не го довърших... ех колко съжелпвах после. Но това лято открих книга от 900 стр. от библиотеката на баба-пък и трябваше да я прочета за училище.
    Всяка страница се четеше с удоволствие,всеки герой беше описан с точните думи,а действията се развиваха се едно бях там. Това е книга която ТРЯБВА да бъде прочетена.Не само заради училищтни задължения,а и за себе си.  Всеки ще възприеме всичко по различен начин и ще му направят впечатление различни неща. Не смятам да правя анализ на книгата или да я обсъждам,просто да покажа цитати които ме впечатлиха. Скоро,когато имам повече време,ще напиша и едно Есе :)
  • Защото човек се чувства добре само там,където може да спечели пари.(Борис)
  • И много често тя съзнаваше,с тихата насмешка на философ,че беше само сива,никому неподребна вещ. (Мария)
  • Никой не предполагаше,че това весело дете ще се превърне в меланхолична девойка,страдаща от нервно заболяване,което бавно напредваше и което лекарите не можеха или не желаеха да назоват.
  • -Да-отговори Стефан-но струва ми се,че спокойствието,в което се намирам сега, е отвратително....                                                                                                                                -Не,не е отвратително...-рече той след малко-ако го запазиш и в момента на собствната си смърт.
  • Всъщност той беше измъчен и нещастен човек. Каква ненавист,каква тревога,какава напрегнатост имаше в тия тъмни ледени очи!...Той беше осъден да загине. Златната треска на тютюна го водеше към гибел. И само Ирина,която го обичаше и познаваше,виждаше тази гибел.
  • “- Защо ме гледаш така? - насмешливо попита той.
    - Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си... - отговори тя - Ти не съзнаваш какво става с нас тази вечер!...Ти не виждаш, че се връщаш към мене, зашото не можеш да вървиш по пътя си сам... Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене... И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя.” 
  • Доброто и злото санедействителни.Няма друга действителност освен тази,която човек си създава сам.
  • Но на изток беше започнала гигатска война,която щеше да прерасне в борбата за новия свят. И този свят можеше да се изгради само над хаоса,над смъртта и разрухата на стария.
  • Значи животът беше нищожен миг,слаба искрица между мрака на раждането и смъртта.Но тогава защо го бяха осакатили нравствено? Коя тъмна сила,кой мрачен жребий беше направил Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт,Костов-толкова смешен молец на модата и Ирина-толкова студена развратница? Това бе "Никотиана",която осакатяваше характери,смазваше достойнства,подкупваше съвести, убиваше хора и заличаваше всичко това с дивидентите на акциите си. И така "Никотиана" приличаше на смъртностна машина за печелене на пари, която унищожаваше хората.Тя убиваше не само работниците, но и господарите си.
    (мога да кажа,че това е едно от най -силните думи за Никотиана в тази книга)
  • Дори след своята смърт генералният директор на "Никотиана" продължаваше да трови въздуха на живите.
    стр851
  • Ако изпушиш три цигари наред,четвъртата ще ти се стори безвкусна .Ако прекараш две нощи в любов,третата ще те отекчи.А нейната любов и нейните цигари от десет години бяха едни и същи.
  • Тя продължаваше да го гледа втренчено,а очите и наситени с копнеж и надежда,сякаш добавяха "Помогни ми,помогни ми да се спася!"(Ирина към Павел)
  • поемата на нейния живот бе героична,но тиха и скръбна (За Ирина)
  • ..............................................................
  • .“А после Борис разбра също,че всичките му действия в продължение на много години я бяха направили такава и че за първи път от дните на бедността си изпитваше чувство на безизходност.Той трябваше или да се разведе и да живее без нея,или да понася любовниците й.Първото му се струваше невъзможно,а второто го изпълваше с ярост.Сега нейният съвършен вид го караше да изпитва гордост,разпалваше угасващата му жизненост,спасяваше го от пристъпите на неврастенията.Сега тя бе станала пълна необходимост за него и трябваше да отстъпи.И той отстъпи.” 
  • . Ала колко горчиво трябваше да бъде за него дори това невинно удоволствие – да я гледа при съзнанието, че то противоречеше на регулите на ордена, че никога нямаше да я притежава, че друг вкусваше от удоволствието да я вижда така всеки ден! И може би, като съзнаваше това, сърцето му по закона на всяко сърце се свиваше от ревност.” 
  • “И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.” 
  • “Нямаше по-тъжно усещане от това да се спасяваш от скуката,като жертвуваш достойнството си.” 
  • “Изглежда, че душата ѝ е била проядена от нещо, което не знаем. (края за Ирина)
  • “Гневът ѝ се прибави към тежкото чувство на празнота и самотност, което я измъчваше постоянно. Бяха изтекли две години от раздялата с Борис, но раната в душата ѝ не зарастваше. Ирина беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири, и много ревнива, за да му прости. Така тя потискаше у себе си един постоянен хаос от болка, горчивина и раздразнение, от любов и накърнено честолюбие, който я караше да се затваря още по-дълбоко в себе си.” 
  • “А след това експертът помисли,че да мамиш съпруга си беше обяснимо,но да изневеряваш на любовника си граничеше с безобразие.” 
  • “Първият (Борис), излязъл от низините, съзнаваше опасността от бунта на гладните и разбираше, че привилегията на ситите беше несигурна и заплашена. Вторият (Костов), израсъл в охолство, считаше тази привилегия за естествена и не мислеше, че човек трябва да разваля спокойствието си с грозни и безогледни действия срещу работниците.” 
  • Тя беше направила още една крачка към разбиране на истинския му образ, виждаше го оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство. Виждаше само един нищожен търгаш, един изрод, един луд…” 
  • -Аз ще бъда силен утре - глухо изръмжа...
    - Не повече от днес, защото ви липсват качества.”
  • “С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.” 
  • Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.
  • И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” 
  • “Стори й се, че в душата й умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й.” 
  • Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост,..” 
  • - Защо се смееш? - възмутено попита тя.
    - Защото ми харесваш. - отговори той.
    - Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
    - Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.” 
  • По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”
  • “Тези светове я привличаха и омайваха с безуспешните усилия на героите си да се спасят от себе си, с удачната красота на драмите и пороците си.” 
  • “Слабите, неуловими, всекидневни пориви към него се бяха натрупали през тия години като вода в язовир и сега потичаха с бясна и разрушителна чувственост, която помиташе всичко.
  • “Ала тя усещаше, че не можеше да се спаси от нещо друго, което бе по-страшно от отнемането на богатството и отмъщението на гладните. И това бе нейната собствена вътрешна разруха. Това бе пепелта от всичко, което бе преживяла досега, и от ужаса на тази нощ, който се бе превърнал изведнъж в мрачна апатия, така че тя не мислеше вече нито за сърцето, което престана да тупти в ръцете й, нито за възмездието, което се изсипа върху фон Гайер, нито за олющената паница с риванол и ранените партизани, които превърза с дрипи и които щяха да бъдат доубити от немците. Сега тя бе напълно изчерпан, студен, безжизнен човек.” 
  • “Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя,докато разбере необяснимата сложност на нещата ,хората и събитията...” 
  • “Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?” 
  • Тя беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири, и много ревнива, за да му прости
  • Това бяха очи, които разбираха всичко, но не се вълнуваха от нищо...
  • “Тя бе въоръжена само с един никелиран револвер, който носеше окачен на канап върху шията си така, както жените от другия свят свят носеха малки златни часовници”
  • Стаята и беше хладна и свежа, облята от лунна светлина, и със своя лукс приличаше на разкошна гробница за умъртвеното и сърце”
  •  

Това са изрази които ми откраднаха сърцето.... *0* надявам се и на вас да са ви харесали. :)



Тагове:   тютюн,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Тютюн е велика книга за един важе...
30.09.2015 02:42
Тютюн е велика книга за един важен
период от историята на България.
Всичките романи на Димитър Димов са добри.
Имам пълните му събрани съчинения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feritopi
Категория: Поезия
Прочетен: 18951
Постинги: 10
Коментари: 2
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031