Европа научи урока си от прибързаното приемане на Румъния и България и няма да повтори тази грешка, за която много от старите членки на Европейския съюз (ЕС) съжаляват. Това заяви държавният секретар на външните работи на Белгия Оливие Шастел в интервю за румънския вестник "Ромъния либера", съобщи БТА.

Шастел посочи, че настоящите кандидатки за членство, на първо място сред които е Хърватия, няма да бъдат приети в Евросъюза, докато не бъдат 100 процента подготвени и не приложат стриктно европейското законодателство.

Белгия, която ще поеме председателството на ЕС през втората половина на тази година, след Испания и преди Унгария, не окуражава по никакъв начин надеждите на Хърватия, че може да завърши преговорите преди края на тази година, казва Шастел.

Той отбелязва още, че нито Македония, блокирана от Гърция заради спора за името, нито Хърватия, която дълго време беше спъвана от граничния спор със Словения, нито Сърбия, която има проблеми с Косово, нито Босна с нейните проблеми от всякакво естество, нито пък бедната и корумпирана Албания ще бъдат смятани за част от пакета "Западни Балкани", предназначен да бъде разглеждан вкупом.
ЕС няма да повтори изключителния жест от 2004 г., когато бяха приети едновременно 10 страни, от които 8 от бившия комунистически блок, посочва още белгийският представител.

Той споменава за "инвазия на албанци" от Сърбия и Македония след облекчаването на визовия режим. Десетки автобуси пристигаха в Брюксел всеки ден и стотици граждани на тези страни стояха на опашка дни наред пред белгийските министерства с искане за политическо убежище.

"Очакваме от сръбските и македонските власти да обяснят на гражданите си, че няма никакъв смисъл да идват в Брюксел да искат политическо убежище, след като е очевидно, че в техния случай става въпрос за нещо, което се нарича икономическо убежище", подчерта Шастел.

Белгия ще остане неутрална по въпрос за статута на Косово, заяви още той и добави, че Сърбия няма да може да се присъедини към ЕС, докато не реши проблема си с Косово.

Шател отказа да коментира твърдението на редица дипломати от Брюксел, според което София и Букурещ лобират да бъде наложен и на Хърватия механизъм за сътрудничество и контрол, на какъвто са подложени България и Румъния.