Водещ: Имаме възможност да се чуем с министъра без портфейл, който отговаря за българите в чужбина проф. Божидар Димитров – човек, знаете, силно ангажиран със случая „Спаска Митрова”. Добър ден, проф. Димитров.
Божидар Димитров: Добър ден. Да, но веднага бих искал да кажа, че с българи в беда в чужбина се занимава външно министерство. Министърът без портфейл се занимава с укрепване на националната идентичност на българите в чужбина и донякъде с тяхното гражданство. Знаете, че подготвяме серия от закони, а също помагаме на техните училища и църкви. Но затова са посолствата и консулските отдели, за да се гризат за българи, изпаднали в беда. Разбира се, аз познавам отлично случая. И ето това е целият въпрос – дали това е един бракоразводен процес, както настояват от македонска страна, и както настояват, за съжаление в последно време, някои българки, живеещи в чужбина. Подето е, обаче, тяхното мнение и точно това е странното – от няколко вестника едновременно в различни дни. Или е политически процес, част от политиката на сплашване на българите в Македония, които стават с всеки изминал петък поне с по няколкостотин повече. Защо в петък? Защото в петък е Съветът по българско гражданство и няколкостотин – от 200 до 500, това ни е рекордът в последно време, граждани на Македония стават българи. Само да си довърша мисълта. С тази политика на преследване на всеки, обвил се за българин и получил български паспорт, Македония се занимава отдавна. Искам да кажа, че вчера почина един голям българин – Йован Стояновски, в Скопие, който беше осъден на шест месеца затвор затова, защото по време на едно събрание на „Радко” бяха нападнати от група хора, въоръжени с димни бомби, той оказа съпротива. И затова, че е оказал съпротива на нападателите си, пролежа преди няколко години в затвора шест месеца. Случаят със Спаска е такъв. Просто не знам вашите събеседници и не знам кои са, каква позиция ще заемат. Просто ги попитайте само едно, и аз ги питам. Чували ли са някъде по света, където се водят хиляди бракоразводни процеси, включително накрая и за присъждане на децата, една майка да е осъдена ефективно на три месеца затвор и на огромна глоба – 32 хил. евро за това, не че не е разрешила свиждане на мъжа си, а за това, че по време на свижданията не му е осигурила кушетка? Точно така. Не легло, а кушетка, застлана с бял чаршаф. Ако те ми посочат един такъв случай от Аляска до Огнена земя и от Чукотка до къде, до Нова Зеландия или остров Тасмания, аз веднага ще си оттегля думите назад, че това е политически процес, целящ сплашването на всеки, осмелил се да поиска българско гражданство и български паспорт и е изявил своето българско национално самосъзнание.
Водещ: Проф. Димитров, бихте ли коментирали този факт, че по време на делото нямаше български представител, въпреки че аз споменах вече...
Божидар Димитров: Искам да ви кажа, не искам да ставам адвокат на външно министерство, но външно министерство наистина пое този случай присърце от самото начало. Това не е първият случай, когато искаме на многобройните вече дела, които се водят срещу Спаска, да присъства български представител – български, имам предвид дипломатически представител. И винаги е било отказвано. Винаги. Искам да кажа също така, че едва напоследък българските журналисти проявиха интерес към случая. Тях също не ги допускат в залата. Бракоразводен процес се води при закрити врати, сякаш става дума за дело от висша национална сигурност, застрашаващо я. А това е, както самата македонска страната твърди, най-обикновено бракоразводно дело. Ако е такова, защо не допускат български дипломатически представители? Защо българските журналисти трябва да чакат пред вратата на съда, обиждани и хулени от изпратени вероятно от тайните служби на Македония провокатори.
Водещ: Успяхте ли да се чуете тези дни с госпожа Митрова? Ние в „Събота 150” я поканихме на интервю днес, но тя първоначално прие, но отказа след това.
Божидар Димитров: Не, лично аз не съм /.../, защото, както ви казах, случаят е поет вътрешно министерство. Не бива да си мешаме капите, министерствата помежду си. Когато си ги мешат,понякога се получават различни неща.
Водещ: Според вас направи ли нашата страна достатъчно за този случай и може ли още нещо да се направи?
Божидар Димитров: Да, нашата страна направи всичко, което е възможно по случая. Тя и продължава да го прави и снощи беше ясно заявено, какво повече от това да направиш, за първи път ясно и твърдо беше заявено от външния министър Николай Младенов, че случаят и присъдата ще бъде лакмус за отношението ни към напредъка на Македония, за напредъка на реформите, които прави Македония, за да се приближи до членство в ЕС. Вие знаете какви са условията за приемане и в НАТО и в ЕС. Страните се приемат там, не за да воюват вътре в общността, независимо дали военният пакт или икономико-политическия, а заедно да решават други проблеми, касаещи общата политика на общността. Страна с отворени проблеми със съседите си не се допуска до тези две организации. И затова ние казахме, чрез устата на външния министър, че това ще бъде лакмус за нашето мнение за реформите, които текат в Македония. Ако правосъдна система изпраща майка в затвора, независимо коя е тя, дали е Спаска Митрова или някоя жена с македонско самосъзнание или албанка – знаете, че те са около 30% от населението на Македония, то очевидно тази страна, нейната правосъдна система няма нищо общо с т.нар. Копенхагенски принципи, в които в основата стои хуманността. Но, аз пак ви казвам, такъв случай няма не само в Македония, но и по цялото земно кълбо.
Водещ: Да ви попитам и това, какво според вас може да се направи, за да се промени постепенно това негативно обществено мнение в Македония и най-вече този език на омразата, който срещаме в тамошните медии?
Божидар Димитров: Точно. Ние сме предложили на Македония, като правителство сме предложили, чрез нашето посолство или чрез външно министерство – не знам точно как е станало, един договор, който предвижда именно двете страни да се въздържат. Но разбирай, става дума за Македония, защото ние не поддържаме език на омразата срещу Македония. Поддържа се от тамошните медии и от тамошните учебници по история, от тамошните историци и, за съжаление, от правителствени лица понякога. Изчакваме сега да го проучат и, ако го подпишат, може би отношенията ще тръгнат на нова основа. Но негативната реакция в медиите е налице. От два дни договорът, два или три дни, договорът е на разположение на македонските власти, той е станал достъпен и до медиите. И агенция „Фокус” е преброила 74 негативни коментара в македонските медии в първите три дни и нито един положителен – да кажат, че това трябва да бъде. Имайте предвид едно нещо – трудно се разговаря с хора, които си вярват, че Господ Бог е направил три нации на Земята – македоноидна, към която спадат всички бели народи, наричана погрешно досега „бялата раса”, негърска и жълта раса. Това не са бълнувания на някой публицист. Подобни идиоти има и в България, които мислят, че българската нация е богоизбрана, че имаме 33 държави и т.н. Минало. Това е държавна политика. При нас, има ги във всяка страна, са действие на отделни откачени идиоти. Но там е държавна политика. Това е клип, 9-минутен, спонсориран от държавата да се излъчва по държавната македонска телевизия. Там Господ Бог говори на македонците на македонски език и ги определя за богоизбран народ. Как се разговаря с такива хора? Вие ми кажете! Защото те си вярват. Знаете, когато се повтори една лъжа 100 пъти, в нея повярват. Освен това е държавна политика. Дори тези, които не вярват, са принудени да вярват. Това е нещо като държавата на Оруел. И аз разговарям с мои колеги историци, които вече ги е срам да разговарят с мен. Казват, че ги е срам от това, което ги карат да пишат и да твърдят... Ако в миналото все пак имаше някаква база за дискусии чий е Самуил, българин ли е, не е ли българин, каква е държавата му, в момента как да спорим за Господ Бог и какви раси е създал той на Земята?
Водещ: Благодаря ви за това участие в „Събота 150”. Проф. Божидар Димитров.

Хората от Вардарска Македония / и не само/ пиздържаха 500 години под отоманско иго. Зноем като какви излязоха от него и какви личности роди Вазраждането, видни фигури в българската история.
50 години под сърбокомунистическото "братство и единство" бяха достатъчни да се изтрие чипа на населението покрай Вардара и да се наложи нова идентичност.
Дали е истина. Трудно е да се повярва.
Прочетох във вестниците, че детето на Спаска Митрова не искало да я вижда, да вижда майка си.
Дали е истина?
Възможно е, но е чудовищно! Античовешко и безбожно.

А нима всички са като това нещастно дете?