Мадарският конник е археологически паметник представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.

Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския й период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721).

Композицията е допълнена с три групи надписи – хроники. Най – горният е от времето на хан Тервел и датира от 8 век, а двата по-долу са: в ляво на хан Кормисший (VIII век), а в дясно на хан Омуртаг (IX век).

Целият археологически резерват “Мадара” е осеян с много забележителни доказателства за човешко присъствие по тези земи още от най- ранна епоха (4 000 г. преди новата ера). Високи и непристъпни скали заграждат от двете страни неголямо и лесно охраняемо плато. Много пещери, скални образувания, пищна растителност- всичко това привлича човека още от древността.