В Ирак християнството има дълбока традиция. При Саддам Хюсеин християнското малцинство се ползваше с известна защита. След свалянето на диктатора от власт първо дойде надеждата за по-добър живот, а след това страхът.
Иракските християни могат да присъстват на богослужения в църквата "Св. Георги" без да се страхуват от посегателства. В християнския квартал на Ербил, столицата на иракски Кюрдистан, около 3000 семейства намериха ново отечество. Те са избягали от други части на страната, където биват преследвани, заплашвани, отвличани или убивани. В Ербил те се чувстват сигурни. Студентът Навар Огхана казва: „Тук е сигурно - за християните и за всички други. Можем да излизаме когато си поискаме и всеки е щастлив.”
След Саддам всичко се променя...
Дори при Саддам Хюсеин християните се чувстваха сравнително сигурни, макар че им бе забранено да упражняват определени професии. Християнското малцинство от 1,2 млн души, към което принадлежаха лекари, инженери и адвокати, се числеше към иракското средно съсловие. След влизането на американците и избухването на религиозни и етнически конфликти с десетки хиляди жертви, за много християни започва ходенето по мъките, също и за Делон Давид, който преди четири години се заселва в Ербил.
„Трябваше да напусна родината си, защото съм християнин. След Саддам дойде Ал Кайда. Те убиха толкова много християни. Беше ужасно. Тогава казах на семействто си, че трябва да се махаме. Така дойдохме в Ербил. Тук можем да живеем без проблеми”, казва 24-годишният Делон. Той е от Мосул - един от най-опасните мултиетнически градове в Ирак. Този град, на само 90 километра от Ербил, е за Делон един свят на смъртта. В този град той следва математика. Сега работи шест дни седмично в един рестрант в Ербил. Никой от семейството му не живее вече в Мосул.
600 000 християни са напуснали Ирак
Драматична за хритияните е и ситуацията в Багдад. Поради страх от гонения от 2003 година насам броят на христяните в Ирак е спаднал на половина. Там живеят само още 600 000 християни. Останалите са избягали в чужбина.
