“Реализацията на проекта “Бургас-Александруполис” в предложения досега вариант не е нищо повече от “военно” занятие, при което ще се учим как се разтоварва нефт. От този петролопровод не може да се извлече никаква икономическа полза за страната ни”.
Това е мнението на експерта Евтим Цинцарски, ден преди руският премиер Владимир Путин да посети България.
Според Цинцарски фактът, че Министерството на околната среда и водите е върнала доклада на проектната компания и не е дала положителна оценка на ОВОС, може да се тълкува като добра новина.
“Цялата идея за построяването на “Бургас-Александруполис” има един основен недостатък. Пристигайки нефтът от Русия, той ще се разтоварва тук на брега, ще се помпи до Гърция и там отново ще се товари на танкери. Това е просто един байпас на Босфора и нищо друго.”, коментира експертът.
Той допълва, че таксите в размер на около 31 млн. долара годишно, които ще вземаме за транспортиране, са незначителна сума за рисковете, които поема страната ни. Затова проектът не е икономически обоснован и България би понесла само негативи в бъдеще, ако “тръбата” бъде построена.
На въпрос как би оценил предложения от Международната проектна компания вариант за буйово разтоварване на нефта, Евтим Цинцарски заяви, че това безпорно е най-евтиният, но в никакъв случай най-добрият избор.
“Винаги съм бил против буйовете да се разполагат в акваторията на Бургаския залив. Това е система, която дава възможност за локализиране далече от брега. Ако имаха наистина желание да защитят залива, трябваше съоръжението да е разположено в южната част на Бургаското черноморие.
Но явно се търсят контакти с брега и места за създаване на нефтени бази. Защото за едно такова разтоварване трябва да има и наземна станция с големи резервоари, които да поемат многотонажните танкери.”, обясни специалистът.
Според него уверенията, че не съществува риск от екологични катастрофи е нереално, защото буйово разтоварване не може да създаде надеждна защита от разлив.
Така наречената “бонова” система, при която има заграждане на танкера и всички останали съоръжения, е невъзможна тук, защото Черно море е затворено и много бурно.
Поради тази причина по-разумен е вариантът за стабилно кейово разтоварване, където е възможно да бъде изградена система, гарантираща висока степен на защита. Този вариант обаче остава на заден план, тъй като е много по-скъп.
“Ако все пак не успеем да се откажем от реализацията на проекта, тогава тези буйове трябва да се изнесат възможно най на юг от Бургас в открито море и от там да се види как ще съобрази трасето с териториите от НАТУРА.
Въпреки това смятам, че реализацията на проектите “Южен поток” и за АЕЦ “Белене” са по-благоприятни за нашата икономика отколкото “Бургас-Александруполис”, категоричен е експертът.
Според него преди МОСВ да даде каквато и да е оценка, трябва да изиска от проектната компания “Транс Болкан Пайплайн” подробно разработване и на варианта за кейово разтоварване.
От своя страна бургаският кмет Димитър Николов заяви, че приветства действията на екоминистерсвото и заяви, че жителите на общината няма да се съгласят с реализацията на нефтопровода докато не се почувстват защитени.
“Не искаме заради бъдещи стопански активи на някои общини, Бургас да става заложник и да плаща с цената на екологията. Експертите са казали ясно, че до този момент не става ясно как ще бъдат защитени туризмът, риболовът, здравето на хората, икономическото развитие на региона.
Няма да се съгласим с изграждането на петролопровода, докато не се гарантира всеки жител на нашата община.”, каза Николов.
На подобно мнение е и Тодор Иванов от Инициативния комитет за спасяване на Бургаския залив. Според него уверенията за безопасност на съоръжението са безпочвени, тъй като се набляга на техническата част, но се пренебрегва човешкият фактор.
“Въпреки твърдението на експертите, че руската страна няма особен интерес от този проект и че Гърция е инициатор на целия процес, аз смятам, че Русия държи в шах своите енергийни партньори. Тя настоява за реализацията на нефтопровода, за да може да влияе геополитически в региона.”, коментира екологът.
Преди няколко дена МОСВ върна доклада на проектната компания за за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и на приложения към него доклад за оценка на степента на въздействие върху зоните от Натура 2000 (ОСВ).
Според експерти от Министерството в двата документа има неясноти и съществени пропуски, поради което се налага доработване от страна на проектната компания.
Сред забележките е посочено, че не са разгледани равностойно двете алтернативи за претоварване на нефта и че липсва категорична оценка как би се отразил един разлив на риболова, мидените ферми, туристическата и развлекателната индустрия, недвижимите имоти и т.н. Не са посочени и конкретни мерките за борба с разливите.
Възложителят разполага със срок то два месеца да отстрани посочените пропуски и да представи в МОСВ допълнени доклади по ОВОС и по ОСВ за нова оценка на качеството. Министерството трябва да се произнесе до 30 дни след внасянето на допълнените доклади.
От “Транс Болкан Пайплайн” заявиха, че не действията на Министерството не трябва да се тълкуват като отрицателна оценка, а като част от нормалния работен процес. Експертите в компанията вече са се заели с допълване на докладите и в посочения срок ще предадат нужната инормация в МОСВ.
Само ако двата доклада получат положителни оценки, може да се пристъпи към продължаване на процедурата по ОВОС - организиране на срещи за обществено обсъждане със засегнатите общини и кметства на българска територия, което е задължение на проектната компания.
