Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2010 10:52 - Стенограмите от разговорите Путин-Първанов и Путин-Борисов
Автор: annews Категория: Новини   
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове:
0




image

Борисов - Путин 2010 (стенограма)


БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин премиер, добре дошли в България. С няколко думи искам да представя хората, които са от тази страна на масата: вицепремиерът и вътрешен министър и заместник-председател на нашата партия господин Цветан Цветанов, вицепремиерът и финансов министър господин Симеон Дянков, министърът на енергетиката икономиката и туризма господин Трайчо Трайков, министърът на външните работи господин Николай Младенов, министърът на околната среда и водите госпожа Нона Караджова, министърът на труда и социалната политика господин Тотю Младенов, посланикът на Република България в Москва господин Грозданов, заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Марий Коцев и госпожа Мая Христова изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг.

Подготвили сме се сериозно за тази среща по темите, които ни интересуват.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Господин министър-председател, вие познавате почти всичките ми колеги, бих искал да ви благодаря за поканата да посетя България. Днешното посещение носи изключително работен характер.

През последните месеци ние с вас много подробно сме обсъждали енергийните проекти и други неща в различни области.

Някои от тях са реализирани, имам предвид в транспортната сфера трасето Варна – Кавказ. Имаме и други проекти в това число в сферата на енергетиката - едно от най-важните пера в нашето сътрудничество.

Ние сме се договорили с вас и ще има работа в сътрудничеството между Русия и България в хуманитарната сфера. Бих искал да ви благодаря за това внимание, което вие отделяте за развитието на руско-българските отношения. Точно благодарение на тези усилия в последно време ние можахме да напреднем в много направления и да достигнахме до подписването, както ние набелязахме преди малко с вас, на някои ключови документи. Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря ви, искам да информирам колегите, че имахме 15 – 20 минутен разговор на четири очи, на четири очи е символиката на такъв разговор. Самият факт, че господин премиерът Путин със задоволство отбеляза и факта, че искаме днешните разговори да бъдат стенографирани, българското и руското общество да могат да чуят това, за което се договаряме, публично, ясно и открито, защото българските и руските отношения датират много отдавна. Ние нямаме претенциите да поставяме ново начало, но имаме претенциите да ги поставим на прагматично начало, взаимно изгодно за двете държави. Нещо повече, след като Европейският съюз прие Русия за стратегически партньор, заедно с премиера Путин информирахме европейския комисар по енергетика господин Йотингер, за да дадат своето становище по договора и устава на новото дружество. Нещо повече, те изпратиха и свой представител, който да участва днес и да присъства на подписването, защото „Южен поток” е европейски проект и ще доставя газ на много държави в Европа и с бързото си експедитивно подписване и спазване на пътната карта, дори предсрочно с няколко месеца, ние даваме пример за прагматична работа по общи взаимноизгодни проекти.

По същата тема, свързана с атомната централа „Белене”, се разбрахме експертите да достигнат възможно най-ниската цена при гарантирана най-голяма сигурност на централата в Европа, сиреч, една от най-добрите централи в Европа да построим в България.

Разбира се, темите които ни вълнуват, ако разрешите, господин Путин, да дадем възможност на министрите и на вашите колеги с по няколко думи, ако има теми, които са взаимно интересни, да ги поставят за да ги чуем.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Благодаря ви много уважаеми господин министър-председател.

Първо бих искал да отбележа, че нашите търговски отношения съществено са пострадали покрай кризата. Те се свиха, направо рухнаха с 50 на сто. Обаче за първите осем месеца на тази година се покачи с 56 на сто и мисля, че до края на годината ние дори ще надскочим това ниво, което имахме през 2009 година. Тези тенденции трябва да се запазват и увеличават. Вече споменах, че ние днес ще подпишем два много важни документа за реализирането на „Южен поток”.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, бих искал да ви информирам, че Русия осъществява няколко големи енергийни проекти. Това строителство на нефтопровода до брега на Тихия океан, ние много дълго сме обсъждали проекта „Бургас – Александруполис” около 126 километра. През последните две години построихме 2000 километра в посока на Тихия океан и чисто нов нефтен порт на брега на Тихия океан. Ние по принцип изведохме на световния нефтен пазар нов проект. Ние с голямо уважение се отнасяме към Вашата позиция по всеки проект в това число и по проекта „Бургас – Александруполис”. Ние знаем и чуваме вашата гледна точка, няма нищо страшно в това, ние ще осъществяваме подобни проекти с други партньори, но в този регион, в същия.

Що се отнася до газовата инфраструктура, вие знаете, че ние осъществяваме един много голям европейски проект свързан с газа – Северен поток, който ще премине по дъното на Балтийско море. Миналата година ние започнахме, а през месец ноември 2011 година по същата тръба ще бъде пуснат първият газ за нашите европейски партньори. Работата върви много добре, под пълна пара и аз ходих там неотдавна дори с хеликоптер в морето и видях, че 50 на сто от обема на работите вече са извършени. Работата върви практически денонощно, работи международен отбор, така да се каже. Ние вече имаме предложения да направим успореден газопровод и директно да пуснем тръбата до Германия. Също ще направим и големи газохранилища в тази част на Европа. Обаче, ако докараме докрай „Южен поток”, тогава ще се въздържим от реализирането на втората част на „Северен поток”. Ако нещо ни попречи, да не направим това, ние ще разглеждаме няколко варианта, или да разширим нашите възможности към Северна Европа, или да направим един газопровод успореден на „Син поток” през Турция и оттам да преминаваме за Гърция и Италия.

За ваша информация всяка година ние увеличаваме нашите доставки за Турция извън плана, миналата година и тази година, защото има поставени смущения с доставките на газа от Иран за Турция.

Повтарям, че с днешното подписване на документите за „Южен поток” ние фактически даваме старт на този проект, който ще допринесе за диверсификацията на газовите маршрути.

На границата на 2008 и 2009 година сигурно знаете, че имахме голям конфликт с една от страните и тази страна е Украйна.

БОЙКО БОРИСОВ: Знаем много добре.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Украйна практически затвори транзита. Тя искаше от нас да намалим цената за вътрешното потребление на газа за Украйна и без газ остана практически цяла Южна Европа. Строителството на „Южен поток” ще позволи да се минимизират практически до нула всички доставки на нашия газ за Европа – от нашия бряг директно за българския. И за този транзит годишно България ще има 2,5 милиарда долара, по точно 2,4.

Смятам, че това е много важен и нужен проект за всички. Както и да е странно, дори за транзитни държави дори за Украйна, защото ще я стяга малко. Сега те ни предлагат различни варианти, няма да крия това нещо, и така се опитват да разубедят от реализирането на този проект. Ние им казахме, че тук няма никаква политика. Ние просто взехме вече решението и ще го правим.

Освен този проект ние имаме и много други насоки на сътрудничество. Един от най-големите проекти е АЕЦ „Белене”. В един от нашите телефонни разговори, вие ме помолихте да наредя на господин Кириенко да ускори доставката на резервни части за действащата атомна електроцентрала. В нормален режим същото оборудване и работи се изпълняват от наши западни партньори, между четири и шест месеца. Обаче ние направихме всичко доставката да бъде осъществена в най-кратките срокове. В най-близките години ние при нас в Русия планираме да построим толкова блокове, колкото беше построено през целия съветски период.

През цялата история на Съветския съюз тогава бяха построени 30 блока, а ние планираме да направим 28. Освен това ние осъществяваме голяма работа и в чужбина, в Китай, в Индия, в Турция.

Разбира се, че наши конкуренти са американски, японски и френски компании. Обаче те не могат да предложат продукта по-добър като качество и по-евтин като цена. Ние направо печелим тендери. Ние сега правим шест блока в Китай, като двата са построени, за четири са подписани документи, а общият им брой ще бъде 16. И с Турция подписахме всички документи и ще работим с тях. Ние предоставяме пълен пакет от услугите. Започваме от кредитирането, доставки на оборудването, монтаж, доставка на ядрено гориво и утилизирано отработено ядрено гориво с последващо извозване на територията на Руската федерация. При това ние имаме много добри отношения с редица европейски партньори преди всичко със „Сименс” и „Арева” от Франция, но основно ние работим със „Сименс”. Ние не сме скъперници, и отдаваме такъв обем на работа, с който те могат да се справят и в направленията, в които са световни лидери. Това е основно електрониката и някое друго оборудване от ядрената ни енергетика. Като средно всеки проект има до 25 на сто от контракта. От 25 до 30 на сто ние отдаваме за местни локални организации, тук думата преди всичко става за строителство. Това означава създаване на нови работни места. Разбира се получават нови компетенции. По принцип това е строителство, но е много специфично, защото се строи атомна електроцентрала. Ние сега в тесен кръг обсъдихме с Вас напредъка за този проект. Ние ще работим с нашите европейски партньори на ниво правителство, така и на корпоративно ниво. Ще помислим по какъв начин може да бъде организирано и финансирането на тези работи.

Господин Кириенко, както ми каза, като цяло договореностите с българските партньори по всички параметри са постигнати. Ние трябва да продължим нашата съвместна работа за усъвършенстване на договорено право на базата на нашето сътрудничество.

Днес по Ваша молба ние ще подпишем и междуправителствено споразумение, което ще определя как да действа Договорът за социално осигуряване. В стадиите на подготовката вече се намират споразумения за сътрудничество в областта на медицината, за ремонта на хеликоптерите и за сътрудничеството в областта на въздушния транспорт.

Тук има един въпрос, на който бих искал да обърна внимание, уважаеми господин министър-председател. Това се отнася до проблема, за който отдавна вече ние говорим. Става въпрос за производство на руски въоръжения без съответни руски лицензи. Бихме искали да ускорите работата, за да решим този проблем, и за това нещо искам да кажа, че производството на стари съветски оръжия без тяхното модернизиране това е задънена улица. Досега вашите производители все още могат някъде да го продават, но скоро това може да секне. Ние предлагаме да се обединим и да се договорим, защото тук ние можем заедно и да модернизираме оръжията, и да ги произвеждаме, и това ще стане за години напред. С някои от нашите партньори в Централна Европа ние се бяхме договорили по такъв начин.

Междуправителствената комисия работи добре, следващото заседание според молбата на българската страна, на поредното заседание на междуправителствената комисия трябва да се състои в Москва през първото тримесечие на 2011 година.

БОЙКО БОРИСОВ: Относно междуправителствената комисия исках да предложа по-бързо да се съберат, за да може по тези спорни въпроси да намерят необходимият изход, защото вие сам виждате, че по всички въпроси нещата са отлагани във времето до момента, в който ние трябва да седнем и да ги решим най-прагматично.

Няколко думи за темите, които засегнахте. За „Южен поток” и АЕЦ „Белене” казахме, че са ясни. За „Бургас – Александруполис” имаме твърдо политическо решение и се съобразяваме с това, че в този регион на България населението е изключително против този проект, който преминава и през НАТУРА и в същото време има риск относно туризма в този най-красив черноморски регион на България.

В същото време по „Южен поток”, когато говорим, пристанището ни в Бургас е много добро и има възможност да извършва необходимата логистика по изграждане на „Южен поток”.

Тази година българското правителство направи всичко необходимо и имаме голям ръст на руски туристи, които дойдоха на българското Черноморие, за наша радост, относно бързото издаване на електронни визи.

На Вашето внимание искам да поставя и това, че има много български строителни компании с много опит и възможности и ако има необходимост за олимпиадата в Сочи могат да бъдат използвани. Освен това нашите корабостроителни и кораборемонтни заводи могат да поемат част от Вашия риболовен флот, който се ремонтира. Имаме седем добри завода, до 15 кораба на година могат да ремонтират, но темите са много, по които можем да върнем и много от българските стоки на руския пазар и съответно внос на руския пазар в България, но аз се надявам, че с личната ни среща днес и Вашето присъствие, в София ще дадем именно тази прагматика на отношенията, която е характерна и за Вашето управление, но и за работата на българското правителство.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Ако позволите съпредседателят на междуправителсвената комисия.

БОЙКО БОРИСОВ: Заповядайте.

СЕРГЕЙ ШМАТКО: Уважаеми господа министър-председатели, уважаеми колеги, в допълнение на това, което вие току-що казахте, бих искал да допълня, че в рамките на комисията много добре се развиват отношенията между висшите школи на нашите страни. През октомври тази година беше подписано споразумение между нашите образователни министерства за научно-техническо сътрудничество. Като пилотен проект се реализира проект за съвместно обучение на студенти във български ВУЗ-ове и за перспективата за учредяване на съвместни руско-български висши учебни заведения.

Вие вече отбелязахте голямата перспектива на нашето сътрудничество в сферата на туризма. Миналата година имахме 290 хиляди наши туристи, а през тази година досега са посетили 322 хиляди. Това е много важен обект на сътрудничеството от човешки тип, че все повече руснаци си купуват недвижими имоти по крайбрежието .

БОЙКО БОРИСОВ: А у вас има газ, затова разменяме газ за туризъм.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Аз дори сам не зная с колко газ разполагаме. Сега откриваме ново находище на полуостров Имал. Там само потвърдените запаси са от порядъка на 55 трилиона кубика. А в Катар – най-големият производител досега, е само с 30 трилиона. Това е само на един полуостров на Северна Русия.

БОЙКО БОРИСОВ: Затова ние правим „Южен поток” с Русия, а не правим с Катар.

ВЛАДИМИР ПУТИН: С Катар ще бъде малко трудно. То може да се доставя втечнен газ от Катар, обаче трябва да се мине през Босфора и Дарданели с големи танкери, при сегашните услуги това е почти невъзможно. И той първо трябва да се добие, след това да се втечни, след това да се товари, след това да се разтовари, след това пак да стане газ и това е много сложно.

СЕРГЕЙ ШМАТКО: Бих искал да кажа още няколко думи за нашето сътрудничество в сферата на културата и на хуманитарните науки. Сега върви работата за подготовката на споразумение за културно сътрудничество и догодина тук ще бъде проведена седмица на руската култура, бих казал с упор на духовността.

Господин министър-председател, още един път да изразя нашата признателност, че по време на празнуването на 65-годишнината от победата над фашизма тук в България дойдоха много известни руски колективи и руската култура, руската естрада, тук бяха представени съответно.

БОЙКО БОРИСОВ: И „Балшой театър” гостува. Ако не, ще гостува.

Разбира се, това е добро и в сферата на културата, науката, образованието, мисля, че има и добри традиции. Аз съм убеден, че и по-добре може да се развиват, повтарям, прагматичните ни отношения.

Министър Трайков ще каже няколко думи във връзка с междуправителствената комисия.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господа премиери, уважаеми колеги, бих искал да се присъединя към оценката на моя колега министър Шматко за чувствителния прогрес по редица теми, разглеждани в междуправителствената комисия. Например откриването на митническия склад на порт Кавказ, с ратифицирането на социалната спогодба. Разбира се, тези детайли, които все още трябва да се урегулират, се надяваме, че сравнително скоро могат да намерят решение, като с унищожаването на недопуснатите стоки или функционирането на лабораториите.

Не е тайна за големия дисбаланс, който имаме в стокообмена си, той има своето обяснение с вноса на енергоресурси от Русия. В същото време има редица области, където българският износ може да бъде подпомогнат от руска страна, по начин, по който и двете страни да спечелят. Освен идеите, за които вече спомена господин премиерът Борисов, бих отбелязал и например доставките на храни и облекла или други стоки и услуги по проекти, финансирани от федералния и регионални бюджети на Русия. Или например процедурите по сертифициране на парфюмерия и козметика да бъдат толкова понякога ненужно сложни за българските стоки. Но целия обем от теми ще го разгледаме на следващата сесия. Бих искал да отбележа, че в протокола от предпоследната сесия е записано, че по въпроса с оръжейните лицензи двете страни нямат взаимни претенции и ще намерят начин това да бъде урегулирано.

Ще използвам случая да благодаря на господин Кириенко за изключително адекватната реакция във връзка с дефектиралите прибори в АЕЦ „Козлодуй”. И разбира се, на Вас, господин премиер. И в същото време да отбележа със задоволство, че българските инженери заедно с руските намериха полезни решения за усъвършенстването на конструкцията на тези прибори, така че рискът от такива дефекти в бъдеще да бъде намален.

В заключение ние съзнаваме, че в големия потенциал за пазар на български стоки в Русия в момента са регионите и да предложа, може би заедно с Вас, господин Шматко, заедно да открием някоя бизнес инициатива в някои от важните райони на Русия, за да се види политическата подкрепа от руското ръководство към българския бизнес. Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Една тема, която също така ми се иска да поставя, е относно българските архиви от периода 1939-1944 г. Вярно е, че това трябва да стане със закон на руския парламент, но да стои на вашето внимание, тъй като има широка обществено значимо желание да бъдат върнати на България тези архиви от 1939-1944 г.

Една молба от страна на министъра на финансите, сметката, по която се внася капитала на „Южен поток България” АД – така ще се казва новата компания, да бъде в Българската банка за развитие, която е сто процента държавна банка.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Що се отнася до архивите, разбирам, че те бяха изнесени оттук след Втората световна война. Ще разгледаме това. Аз лично съм на мнение, че такива неща трябва да се върнат, но ние ще разгледаме това нещо.

БОЙКО БОРИСОВ: Това не е необходимо на Руската федерация.

Относно цената на газа решихме с господин премиера, тъй като това са междутърговски отношения, да не ги поставяме на масата на междуправителствените преговори, тъй като това касае две корпорации в лицето на „Газпром” и „Булгаргаз”, но лично много се надявам, когато с господин Милер се говори, да имат предвид, че е много важно за българската икономика да има сравнително по-конкурентна цена на газа.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Ние ще разгледаме този въпрос, защото знаете, че тази цена се базира по борсовите цени за петрол. Обаче ще видим, и ще помоля колегите да разгледат този въпрос.

Що се отнася до сметката за „Южен поток”, смятам, че това е напълно възможно. Обществото да се чувства сигурно и тази банка да е надеждна.

БОЙКО БОРИСОВ: Тя е сто процента държавна и се гарантира от Българската централна банка.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Добре.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако няма други въпроси, колеги, да отидем да подписваме.

 

Първанов-Путин 2008 (стенограма)


Стенограма от разговорите между делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин, състояли се на 18 януари 2008 г.

Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Стенограма

С Р Е Щ А
на президента Георги Първанов с президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин

18 януари 2008 г. – "Дондуков" №2, зала №2
(11,40 часа)

ПРИСЪСТВАТ
от руска страна:
Анатолий Потапов – извънреден и пълномощен посланик на Русия в България
Юрий Лужков – кмет на Москва
Виктор Христенко – министър на промишлеността и енергетиката
Сергей Лавров – министър на външните работи
Дмитрий Медведев – първи зам.-председател на Министерския съвет на Русия
Сергей Приходко – помощник на президента
Игор Левитин – министър на транспорта
Михаил Маргелов – председател на Комисията за международни отношения в Съвета на федерацията във Федералното събрание
Владимир Стржалковский – ръководител на Федералната агенция по туризъм
Сергей Кириенко – ръководител на Федералната агенция по атомна енергия
Алексей Попов
Михаил Швидкой – ръководител на Федералната агенция по култура и кинематография

от българска страна:
Пламен Грозданов – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Русия
Никола Колев – началник на Кабинета на президента
Асен Гагаузов – министър на благоустройството и регионалното развие
Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката
Петър Мутафчиев – министър на транспорта
Стефан Данаилов – министър на културата
Красимир Стоянов – главен секретар на президента
Полина Попова – секретар на президента по външна политика
Емил Вълев – секретар на президента по външна политика
Филип Боков – началаник на Кабинета на министър-председателя на Република България
Евгения Колданова – зам.-министър на външните работи
Мая Добрева – директор на Дирекция “Европа - 3” на Министерството на външните работи

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми членове на делегацията,
Искам да ви приветствам още един път с добре дошли в България!
Ние сме в разгара на една Ваша визита, която е силно знакова, но и според мен се очертава да бъде много продуктивна. Действително, както се казва, количествените натрупвания водят до качествени изменения, в резултат на неколкогодишни контакти не само между нас, но и между министерствата, така че имаме резултати в няколко сфери и специално искам да подчертая енергетиката.
Сигурен съм, че в рамките на тази наша среща ще можем да дадем своето одобрение за подготвените проекти и след малко да ги подпишем.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми колеги,

Преди всичко искам да Ви благодаря за поканата. Наистина нашето посещение е в много знаменателен за България момент, когато страната чества 130-ата годишнина от Освобождението й от Османското иго и от възстановяването на българската държавност. Искам обаче да кажа, както Вие сега казахте, че посещението ни е изпълнено с работно съдържание. Подготвени са голямо количество документи, които ще станат основа за развитието на руско-българските отношения за десетилетия напред. И във връзка с това не мога да не спомена за енергийните проекти.

Приятно ми е да подчертая, че с успех завършват преговорите за създаването на международна проектна компания за нефтопровода “Бургас – Александруполис” и за подписването на пакет от споразумения във връзка с газопровода “Южен поток” за доставка на допълнителни количества газ за Европа през територията на България и за България. Поради това в състава на нашата делегация е първият вицепремиер на правителството на Руската федерация господин Медведев, който едновременно оглавява и борда на директорите на Газпром. Аз знам, че България проявява интерес за подписване на дългосрочни договори за доставки на газ и затова и Вие, и министър-председателят Станишев ще имате възможност да поговорите за това по време на вашите срещи с господин Медведев.

Но не само енергийните проекти са пред нас, за нас има интерес към ядрената енергетика, диверсификацията на икономическите ни отношения изобщо и както Вие правилно отбелязахте, на контактите в духовната сфера, с което съм напълно съгласен.
Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря Ви, господин Президент.
Връщайки се назад, преди повече от 5 години, по време на първата ни среща, действително помня добре, че поставихме като основа икономизацията на нашите отношения. И за тези повече от 5 години се случиха много неща. Имаше период преди това на застой, имало е период на конфликти, но вече сме във време, в което се случват позитивни неща в двустранните ни отношения. Застой до 2000-ата година.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Това е едно съществено допълнение. След като започнаха преговорите, постигнахме съществени резултати.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз се радвам, че ние можем много откровено да поставим въпросите. Оценявайки позитивно тенденциите, разбира се, да оценим, че има още проблеми, които стоят на вниманието на министерските съвети, на институциите на двете страни.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Това е много хубаво, значи че всички сме живи.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Знаете ли, много важно е и ние да свикваме, че именно на базата на добрите резултати ние можем да погледнем тези проблеми и да потърсим решенията. За нас специално е особено важно да потърсим някакво развитие по темата за отрицателното ни салдо. От една страна, ние трябва да намерим начин да разнообразим структурата на стокообмена, защото засега тя е бедна. Главно качествените вина, фармацията, някои други незначителни детайли, а България има какво да предложи вече на руския пазар.

И второ, в този по-широк състав искам да отбележа възможността ни да участваме много по-мощно в строителството на различни обекти в Русия – от Москва до Сочи, имаме какво да предложим.

Много важно е да намерим ефективно взаимодействие в сферата на новите технологии, от идеята за разширяване на кирилицата в интернет, до конкретни инициативи – производство в сферата на новите модерни технологии. Мисля, че тук двете страни имат добра база за взаимодействие.

Що се отнася до енергийните проекти, наистина днес ние подписваме един пакет документи, които съществено ще повишат ролята на България не само в региона, но и в европейски мащаб. Поради спирането на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", предвид на тежката зима, преди броени дни ние бяхме принудени да спрем износа за нашите съседи, от което особено страдат Македония и Албания.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Е, ако това е сериозна зима, какво да кажем ние?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
У нас също имаше температура почти минус 30 градуса, което за България е много тежък проблем.

Връщайки се към темата, бих искал да подчертая, че реализацията на новия проект за АЕЦ "Белене" ще ни позволи отново да станем един сериозен играч в района, за задоволяване на голяма част от енергийния дефицит на електроенергия.

Впрочем, аз искам да Ви благодаря за съдействието да ускорим малко началото на стартирането на проекта за строителството на АЕЦ "Белене". Това е не само един знак, който ще бъде оценен от нашето правителство, но и от местната общественост, защото хората отдавна чакат рестартирането на проекта.

Да, преговорите по “Южен поток” наистина вървяха трудно, но принципно, защото и двете страни отстояваха принципни позиции и може би заради това в крайна сметка постигнахме договореност. Смятам, че този проект действително ще позволи да дадем своя принос в усилията за диверсификация на енергийните източници и трасета.

Признавам, че за “Бургас – Александруполис” аз самият не вярвах, че можем така енергично и бързо да деблокираме неговата реализация. Разбира се, стои въпросът преди всичко за българската страна, ние да направим някои допълнителни инвестиции, да вземем допълнителни мерки, за да успокоим населението с оглед на екологичната сигурност в региона на Бургас.

И накрая, аз се радвам, господин Президент, че както винаги, темата за взаимодействието ни в сферата на културата присъства много осезателно и подписването на програмата за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата ще даде добра основа за взаимодействието ни в културните връзки.

Вече видяхте, усетихте удовлетворението на хората на вчерашния концерт. Сигурен съм, че така ще бъде при реализацията на цялата програма за Годината на Русия в България.

Впрочем, действително ще завърша с много важната тема за сътрудничеството ни на ниво региони и отделни градове, защото там имаме много добри традиции и добри съвременни резултати.
Благодаря.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Уважаеми господин Президент,
Напълно споделям казаното от Вас. Действително добре се развива нашето взаимодействие в икономическата сфера. Заедно с това ние добре разбираме проблема с дебаланса в сферата на икономическите отношения. Освен това искам да обърна Вашето внимание на следното. По данните, които имам, все пак вносът от България, въпреки неголемия си обем, но е много по-благороден от руския внос в България. 90% от нашите доставки са енергоносители, а във вашата структура на износа за Русия все пак първо място не заема виното, машините и съоръженията е 30-35%. Виното също не е малко – около 22%, но на първо място все пак са машините и съоръженията. Следва фармацията – 9,8%. Но съм съгласен, че е необходимо облагородяването на износа и от двете страни и ние, разбира се, ще работим за това.

Както вече отбелязах, горивно-енергийната сфера доминира и много ми е приятно да отбележа, че ние имаме напредък в това отношение, при това забележим – и по проекта “Бургас – Александруполис”, и по “Южен поток”. Действително, както говорихме с господин Кириенко, и споменах за това на президента, и бих искал даже да повторя на всички присъстващи още веднъж. Има голяма борба и конкуренция между европейските страни, за да минат маршрутите за доставки на нефт и газ по тяхната територия. Това е истинска война. Знаете каква обструкция ни организираха нашите полски братя. Само заради това защото отказахме втората тръба да мине по тяхна територия, те вече имат един тръбопровод, те искат да имат втори, и когато поради диверсификацията решихме втората тръба да мине по дъното на Балтийско море, те ни организираха световен скандал.

Стигна се до разрушаване на двустранните отношения. Само поради това основно, щом ние сами искаме да строим у вас и не можем да се договорим за това, даже повече, Президентът знае, пък и хората, които се занимават с този проблем, също знаят, че между Гърция и Турция вече има тръбопровод по дъното на морето. Но той е празен, няма продукт за него, няма газ.

Всяка година от Иран, пък и през тази година също, прекратяват доставките на газ за Турция. Тръбата остава празна. И нас ни канят да се включим без пари. А ние сме готови да влагаме пари, за да строим в България. И това, че успяхме да се споразумеем, въпреки че преговорите протичаха сложно, в това отношение президентът е абсолютно прав, мисля, че това е добър знак. Господин Медведев пристигна и веднага се договорихме. Вчера вечерта кацна и след това преговорите завършиха.

Във връзка с ядрената енергетика има цял комплекс от въпроси. Доставките на гориво, които обсъждахме днес в тесен формат, Европа се опитва да дискриминира доставките от руските компании на своя пазар. Това е едно неправомерно и несправедливо действие в икономическата сфера.

Отдавна обсъждаме с тях този въпрос, с президентите на Франция. Жак Ширак ми каза, че ще променят позицията си, Никола Саркози – също. Обаче положението не се променя. Както ме осведоми нашият министър на енергетиката и промишлеността Виктор Христенко, в САЩ ние успяхме да постигнем справедливо решение по този проблем във връзка с допускането на нашата компания на пазара в САЩ. Мисля, че и в Европа трябва да бъде същото.

Това ще ни позволи и с България да подпишем договор за доставките до 2035 г. Всички наши основни потребители, включително и на газ, искат да сключат договори до 2040, 2050 г., а когато ние искаме да подпишем дългосрочни договори за доставка на нашата стока, възникват проблеми. Не бих искал да драматизирам, нищо страшно няма, разбираме, че всички се борят за своите интереси, трябва да се търсят такива начини за защита на собствените интереси, които биха били конструктивни, с отчитане на интересите на всички страни.

Искаме да ви благодарим за решението по повод строителството на АЕЦ "Белене". Чухме, че за българската страна би било целесъобразно то да започне по-рано.
Както казва господин Кириенко, строителството може да започне веднага след получаване на съответните лицензи. Там трябва да се реши и въпросът с финансирането. В руския бюджет са заделени 3,8 милиарда евро за тази цел и при желание България може да получи такъв кредит.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Министър Димитров, в ранната есен можем ли да започнем строителството?

ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
Може и в началото на август да започнем.

СЕРГЕЙ КИРИЕНКО:
Ако в края на юли имаме лиценза, на следващия ден можем да започнем.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Такова решение действително е прието от правителството и е сумата е включена в бюджета. Затова колкото по-бързо решим административните въпроси, толкова по-добре.

Ние приветстваме заинтересования подход на България за създаване на Международен център за обогатяване на уран. Това е един международен проект, ние го обсъдихме с европейските и американските партньори. Мисля, че това е правилно решение, в правилна посока, като се отчита стремежът на много страни да развиват ядрена енергетика за мирни цели и да получава необходимите за това материали.

Виждаме добри перспективи за по-нататъшното развитие на инвестиционното сътрудничество. Аз вече отбелязах проектите, в които участват такива водещи руски компании, като Газпром, Роснефт, Транснефт, Атомстройекспорт. Интерес към сътрудничество с България проявяват и други големи руски компании. В нефтения отрасъл, както знаете, това е Лукойл, в електроенергийната сфера – РАО (ЕЕС), (електроенергийни системи), Техпромекспорт, Силови машини, АД МЕЧЕЛ – всички те вече работят в България и практически всички имат добри планове за доставка на продукцията, необходима за развитието на българската икономика.

Няма да се спираме на всичко подробно. Ние бихме приветствали активното участие на българските компании на руския пазар. Ние обсъдихме с господин президента възможностите на българските строителни фирми, повтарям, ние ще ги подкрепим, включително и в рамките на подготовката към Олимпиадата в Сочи. Както споменах в разговора ни в тесен формат, нашите турски партньори постигнаха обем на строителство от 20 милиарда долара на руския пазар. И сега навлизат и в Сочи, при това активно, имат планове, големи количества, големи обеми. Нищо не пречи на нашите български колеги да правят същото. Във вашето правителство кой отговаря за строителството?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Министър Гагаузов.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
На 5 февруари ще се проведе заседание на Съвета при президента на Русия по повод подготовката към Олимпийските игри в Сочи. От София до Сочи се стига по въздуха за 1 час. В Сочи ще пристигнат всички, които имат отношение към тези проблеми. Не става дума само за строителство на спортни съоръжения. Те са само част. Основните ресурси – 70%, от предоставените средства ще се похарчат за съвсем друго - за инфраструктурата, пътища, електроснабдяването, ще се пробиват тунели.

Разбира се, ако това се вписва във Вашия график, на 5 февруари елате в Сочи и ще имате възможност лично да се запознаете с тях, да поговорите с всички, които вземат участие в решаването на тези въпроси. Да се запознаете лично с тях, да поговорите. Това не означава, че още утре ще имате договори, но поне ще имате перспектива. Каним Ви.

Много важно според мен е и нашето сътрудничество в развитието на инфраструктурата. Ето защо споразумението, което днес ще подпишем за пряка фериботна връзка между Порт Кавказ и Варна, безусловно ще даде допълнителен стимул на двустранното сътрудничество в транспортната сфера. Ще се избегне транзитния поток през Украйна. Това ще спомогне за нарастване на товаропотока.

Съгласен съм с Вас по повод необходимостта от увеличаване на туристическия обмен. Количеството на нашите туристи в България се увеличава. През миналата година – с 15%. Споразумението за 2008-2009 г., което предстои да подпишем, ще спомогне за укрепването на тези положителни тенденции.

ВЛАДИМИР СТРЖАЛКОВСКИЙ:
Има възможност да се запази този годишен ръст от 15-20%. Всичко зависи от възможностите на българската туристическа инфраструктура, както и с оглед на повишаването на качеството на услугите. Такива са и перспективите за в бъдеще.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Има допълнителни фактори, има и други резерви в сътрудничеството между нас, предимно от регионален характер. Вече дадох този пример. Такива крупни промишлени центрове, като Москва, Петербург, удовлетворяват свои потребности от хранителни продукти – 70% от тях са внос. Това е един огромен обем. Тук са необходими преки контакти с бизнес-структурите, тъй като при нас отдавна всичко е децентрализирано, даже дори и градските власти не влияят пряко на този процес. Но що се отнася до административно-политическо съдействие, ние с удоволствие ще осигурим такава подкрепа.
Много са важни според мен връзките между парламентите. Какво се развиват нашите отношения в тази област?

МИХАИЛ МАРГЕЛОВ:
Достатъчно активно работи нашата група за връзки с българското Народно събрание. Доколкото знам, и Съветът на Федерацията, и Държавната Дума планират тези усилия да нараснат. Обезателно в България ще пристигне един от председателите на двете камари на 3 март. Ние сме много доволни от взаимодействието ни с българските парламентаристи в международните парламентарни организации, по-специално в Съвета на Европа. Като цяло оценявам отношенията ни като позитивни и стабилни.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
А какви са перспективите на новата фериботна връзка?

ИГОР ЛЕВИТИН:
Ние смятаме, че този маршрут съответства на новата логистика спрямо Южна Европа. Съкращава срока на доставките, както и намалява цената им според нас с 25% от Южна Европа в Русия и обратно. Най-важното, че железопътните вагони не променят коловоза, върху ферибота се товарят цели композиции от 54 вагона. Ние подписахме такова споразумение с Грузия и Армения, ще подпишем и с Турция.

Всъщност цялото Черно море ще бъде опасано с тези маршрути. Всичко това е много изгодно и за Русия, и за България. Това е много перспективно и ще позволи намаляването на натоварването по автомобилните пътища, тъй като освен железопътна, ще има и автомобилна фериботна връзка. Ние смятаме, че през тази година фериботът трябва да тръгне. Договорихме се за създаване на управляваща фирма, която да се заеме с маркетинга в Европа. Да обяви, че такава фериботна линия вече действа и стоките вече не трябва да преминават през много страни, а могат да се натоварят във Варна и да пристигнат директно в порт Кавказ.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Това е чудесно, това е добра новина. Но аз задавам следния въпрос – и към Вас, и към българските Ви колеги – на строителството и на транспорта. Можем ли да намерим сътрудничество при реализацията на други крупни регионални проекти за Балканите, които се строят отдавна, залежават, както казваме ние? Имам предвид по коридор №10, по коридор №8, някои взаимодействия между България и другите балкански страни и Русия.

ИГОР ЛЕВИТИН:
Аз искам да Ви информирам, че български компании сега предлагат да развият някои летища в Русия. Ние вече обявихме концесиите за тях и някои български фирми, които сега са концесионери в Бургас, предложиха да вземат на концесия няколко летища в Русия, за да се осигури връзката между нашите регионални летища. А фериботната линия, за която стана дума, именно осигурява потока на товари по коридорите 8 и 10.

Тя е предназначена за обслужването им. А Европейският съюз е заинтересован да намали чрез фериботите в България натоварването по автомобилните пътища. Ето защо обсъждахме всички тези въпроси. Що се отнася до строителните материали, необходими за изграждането на олимпийските обекти в Сочи, това са милиони тонове цимент, чакъл и други строителни материали. Именно тази фериботна линия осигурява конкурентните им цени. И ако линията я няма, ние няма да можем да доставяме от България тези материали с конкурентна цена, която ни предлагат други страни. Ето защо тя е толкова важна.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Благоприятно се развиват и връзките между министерствата на външните работи на нашите страни. Бих помолил министър Лавров да ни каже повече за това сътрудничество.

СЕРГЕЙ ЛАВРОВ:
Уважаеми господа президенти,
Уважаеми колеги,
Ние вчера с моя колега и приятел господин Ивайло Калфин подробно обсъждахме много международни проблеми от взаимен интерес. Балканската проблематика, по понятни причини, заемаше едно от централните места. Ние изразихме нашата позиция по отношение на това, което става в Косово. Българските приятели разказаха как те оценяват тази ситуация, те също изразяват своето безпокойство.

Между другото, те са длъжни да отчитат протичащите процеси в Европейския съюз по тези проблеми. Отнасяме се с разбиране към това, но се надяваме, че в Евросъюза освен солидарността, която членовете му се опитват да демонстрират по много от въпросите, все пак ще се отчитат и международно-правните аспекти на тези проблеми и колко рисково може да бъде едностранното обявяване на независимостта на Косово, с произтичащите от това последици както в региона, така и извън неговите граници.

Споразумяхме се да продължим да обменяме мнения, да сравняваме нашите подходи според развитието на ситуацията в Косово.

Преди година България стана член на Евросъюза. Един от практическите аспекти във връзка с това е практически да завършим инвентаризацията на договорната база между двете страни. Голямата част от договорите е изгубила своята актуалност и ние се споразумяхме да внесем тези въпроси за разглеждане в правителствата.

Обсъдено бе и сътрудничеството в Черноморския регион, в това число в контекста по-активно да се използва военно-морската групировка на черноморските страни БЛЕКСИФОР и как дейността им се вписва в турската инициатива “Черноморска хармония”, и как да се развива по-нататък взаимодействието между ЧИС и Евросъюза. Нашата позиция е, че въпреки факта на членуването на някои черноморски страни в Евросъюза, включително България и Румъния, Евросъюзът трябва с уважение да се отнася към някои договорености, постигнати в рамките на организацията за ЧИС. В този план ще се готвим за предстоящата през февруари в Киев среща между черноморските страни и членовете на Евросъюза. Ще се проведат съответните консултации.

Също така обсъдихме действията по т.нар. Ваасенарски споразумения, по които България ще стане председател, в това число по осигуряването на контрола на износителите за по-нататъшната съдба на доставените въоръжения.

Има и други текущи въпроси, каквито са за архивите, българската страна още през 2004 г. се обърна към нас с молба да предадем тези архивни данни. Ние помолихме да ни бъде изпратена официално тази молба, както предвижда нашето законодателство. Ние се договорихме също така да проведем експертни консултации и по този въпрос.

Що се отнася до използването на кирилицата в интернет, нашите съответни експерти вече разглеждат тези въпроси, имаме контакти с международните структури, сега се решават технически въпроси и контактите между нашите специалисти по този въпрос, разбира се, ще укрепят нашето становище, за да може да се използва кирилицата в имената на домейните. Що се отнася до проведените консултации, като цяло сме доволни от нашето взаимодействие.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Споменах за регионалното сътрудничество с нашите най-големи градове – Москва и Санкт Петербург. В нашата делегация е кметът на Москва господин Лужков. Какво е Вашето отношение, господин Лужков?

ЮРИЙ ЛУЖКОВ:
Уважаеми президенти,
Ние имаме традиционни нелоши взаимоотношения в сътрудничеството между Москва и големите градове в България. Няма да се спирам на културните връзки, по-специално във връзка с обявената Година на Русия в България и на България в Русия. Ние вече планирахме много сериозни мероприятия във връзка с това.
Искам да засегна три теми.

Първо, относно туризма. Той се развива и ние много активно участваме. Това са въпроси във връзка с укрепване на здравето и детския отдих на гражданите на Русия и Москва в България.

Преди няколко години Москва купи пустеещ пионерски лагер в Камчия. Започнахме усвояването му. Благодарен съм на българската страна за подкрепата и в решаването на редица въпроси по придобиването на този имот. Сега вече 8000 деца за един сезон укрепват здравето си в Камчия.

Прието е решение за по-нататъшното развитие. Става дума за строителството в Камчия на голям комплекс за 1200 души, който предимно ще се ориентира към почивката и укрепване на здравето на децата, а във времето, когато децата учат, ще почиват и възрастни. Всичко това се осъществява в съгласие с българската страна и това сътрудничество не трябва да се ограничава само с Камчия, въпреки че ние сме купили там още един имот, за да развиваме това направление и в бъдеще.

Мисля, че ще продължим работата по този въпрос. по време на пребиваването ни тук обсъдихме въпросите за покупка на други имоти, за да създадем възможности за почивка на децата от северните райони на Русия, Москва, Санкт Петербург. Това би било много полезно.

Вторият въпрос е за строителството. В Москва във връзка със сложните процеси, които стават в нашите страни, редица строителни фирми от Полша престанаха да съществуват. Югославските също спряха да работят в Москва. А българите останаха. Фирма Главболгарстрой в най-сложното време получаваше от нас поръчки, помагахме й и я подкрепяхме, а сега тя навлезе в конкурентната среда и сама печели конкурсите за строителство и се чувства според мен добре.

Ако разгледаме нашето строителството в България, то ние ще привличаме предимно известните на нас български фирми.

Следващият въпрос е свързан с доставките, които преди България осъществяваше в Съветския съюз, по-специално в Москва, които силно намаляха в предишните периоди. Ние с големи усилия ги възстановихме, до известна степен, обаче те не се развиват с онези темпове, каквито са характерни за фармацията. В общия обем на стокооборота на Москва с България 35% заемат фармацевтичните продукти. Това е прилично равнище, но засега процесът е спрял. Имаме желание и възможности да развиваме взаимодействието в тази област.

Още един въпрос е сътрудничеството в областта на малкия бизнес.
Защо тук се изказвам от името на общините? Малкият бизнес не може да си осигури необходимия обем от юридически, транспортни и други услуги, не може да си намери партньори, докато големите фирми като Газпром, сами могат да решават всички организационни и други въпроси. А малкият бизнес изисква подкрепата на местните власти. При нас, в Москва, малкият бизнес е развит над европейските пропорции.

Преди няколко години открихме Дом на Москва. Нашият президент го посети и контактите между нас, в малкия бизнес, се формират на добро ниво. И тази тема, която изисква много активно развитие, разбира се, не съм споменал за всички онези връзки в образованието, но всичко това е оптимистично.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Благодаря.
Говорихме за Годината на Русия в България и вчера имахме възможност да обсъдим неформално с вашия министър Годината на България в Русия. Ето защо във връзка с това ще дам думата на нашия председател Михаил Швидкой, ръководител на Федералната агенция по култура и кинематография.

МИХАИЛ ШВИДКОЙ:
Уважаеми колеги, имаме чудесни контакти в културната област.
Днес подписахме споразумение в областта на културата. Важно е развитието на междурегионалните връзки. С областния управител на Пловдив обсъдихме някои бъдещи мероприятия. Очарователният цигулков дует на вчерашния концерт доказва активните ни връзки в областта на художественото образование. Предстои да се развива сътрудничеството на нашите страни във филмопроизводството. През тази година ще започне снимането на първия руски филм в България. За българските писатели, драматурзи и композитори руският пазар традиционно винаги е бил привлекателен. С господин Данаилов ще трябва да обсъдим по-нататъшната дейност в тази сфера. Мисля, че можем да постигнем повече.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, господин Президент,
Благодаря на всички министри, на кмета господин Лужков, които взеха отношение към разискваните въпроси.

Протоколът ни дава знак, че ни предстои церемонията по подписването на важни документи. Без да правя обобщение, аз искам да изразя удовлетворение от разговорите, от постигнатите договорености както по развитието на двустранните отношения, така и по взаимодействието по редица международни въпроси, особено по отношение на Черноморието, на региони от Балканите.

Аз мисля, че произведохме доста новини, които ще бъдат възприети позитивно от България, надявам се, и в Русия. Много важно беше да върнем автентичния образ на Русия в България и на България в руската страна. Защото трябва да признаем, че по силата на редица причини в предишните години, преди повече от 5 години, този образ беше изкривяван. Вярвам, че все повече руски туристи ще посещават не само Черноморието, но и културно-исторически обекти в страната. Много важно е това, което правим, да бъде стимул не само за туристите, но и за бизнеса, за повече инвестиции, за да може Лукойл да не остава единственият добър пример на инвестиции в България.

Това, което коментирахме в предварителния разговор, много доброто законодателство, особено данъчните закони в България, да се надявам, че ще станат популярни в Русия.

Завършвам с уверението, в което едва ли вече може да се съмнявате, че в лицето на България, на българските институции ще имате един открит и честен партньор.

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН:
Благодаря Ви.

(12,35 часа)

Стенограф:
(Р. Никова)





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: annews
Категория: Новини
Прочетен: 1637760
Постинги: 1614
Коментари: 386
Гласове: 566
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031