Хората, занимаващи се кино в България ще започнат да лекуват пациентите, а учените смятат да се занимават със спорт, без да тренират, при това успешно. Ако това беше истина, то предишното изречение, щеше съвсем спокойно да бъде наречено сензационна новина не само от българските медии, но от всички световни агенции. В него обаче няма нищо вярно, въпреки, че не е невъзможно, защото в киноиндустрията все пак като режисьори и сценаристи работят и неколцина лекари.

Какво би станало обаче, ако с лекуване решат да се занимават хора, които нямат диплома за лекар? За щастие няма опасност да легнете на операционната маса и над вас със скалпела да се надвеси някой режисьор или актьор, а на мястото на медицинската сестра да застане монтажистката. Няма опасност и някой академик от БАН да излезе без сериозна подготовка на тепиха и да премери сили в самбо, джудо или борба.

Нека обаче да разгледаме и обратната ситуация, в която лекарите влизат в ролята на хора, които се занимават с кино и започнат да определят какво ще се случи с киноиндустрията през следващата година. Състезател по самбо пък, воден от любов към науката иска да направи реформи в Българската академия на науката. За съжаление този сценарий, въпреки че звучи като писан от безсмъртния Франц Кафка роман, е напълно реален.

Трима лекари и един юрист са внесли между първо и второ четене предложение за поправка в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. Промяната засяга член 17 от Закона за филмовата индустрия. Според предложението на депутатите от ГЕРБ д-р Анатолий Йорданов, д-р Красимира Симеонова и д-р Станка Шайлекова субсидията за кино ще се превежда ежегодно и ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ. От гилдиите на режисьори, продуценти и актьори коментираха по време на днешния протест, който се проведе в столицата, че тази поправка реално означава, че пари за кино ще се дават само ако управляващите решат.

„Може да се окаже, че през следващите десет години няма такава възможност. Чрез този акт българската държава отказва да финансира български филми. С този акт се погазва демокрацията. Това се прави с цел гражданите да не могат да завеждат дело срещу държавата, ако законът не се изпълнява. Излиза, че за да не можем да предявим претенциите си към държавата, се отменят закони, което е първа крачка към диктатура. На всичкото отгоре от Министерството на културата излязоха вчера с позиция, че не са запознати с тези поправки. Това е абсолютна лъжа, защото всяка една поправка в Закона за държавния бюджет се съгласува със Министерството на културата и Министерството на финансите”, коментира Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата. Тя добави, че промените ще бъдат обсъждани и гласувани от парламента на утрешното заседание.

В момента според Закона за филмовата индустрия държавната субсидия за кино се изчислява на база сумата на средностаистическите бюджети за предходната година за най-малко 7 игрални и 14 пълнометражни документални филма и най-малко 160 минути анимация. С исканото от депутатите-лекари изменение минимумът става максимум – ДО 7 игрални и 14 пълнометражни документални филма и ДО 160 минути анимация. От филмовата индустрия обявиха, че тези промени означават смърт за българското кино и че не е нормално лекари да определят колко филма могат да се правят за една година.

Специалистът по обществено здраве и здравен мениджмънт д-р Анатолий Йорданов отказа коментар по темата. Той отговори само на въпроса на Zdrave.net нормално ли е лекари да определят бюджета за кино. „Защо да не е нормално? Има различни гледни точки. Още Айнщайн е казал, че всичко на този свят е относително. Това е моят отговор”, каза той.  

Потърсена за коментар стоматологът д-р Красимира Симеонова просто затвори телефона, като чу, че става въпрос за поправката на Закона за филмовата индустрия.

Специалистът по вътрешна медицина и нефрология д-р Станка Шайлекова не бе открита за коментар.

Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков бе изненадан от факта, че лекари определят колко филма да се правят на година. „За мен това не е правилно. Всяка жаба трябва да си знае гьола. Не може лекар да се занимава с проблемите на културата или един културен деец да решава проблемите на здравеопазването”, заяви той.

Впрочем напоследък казусът около Закона за филмовата индустрия не е единственият случай, при който човек с едно занимание тръгва да определя правилата в друга сфера. Самбистът и депутат от ГЕРБ Румен Стоилов внесе закон за БАН, който на практика закрива академията във вида, в който съществува от 140 години. Според предложението, разработено от Стоилов БАН се разделя на самостоятелни научни институти, които ще се откриват с решение на Министерския съвет по предложение на образователния министър. Министърът ще назначава директорите им и ще контролира бюджетите им. В БАН ще останат само академиците, член-кореспондентите и чуждестранните членове, които да обменят „научна информация". Законът също така дава право на Народното събрание да се разпорежда с имотите на БАН.

Какво се случва с един народ, в който няма наука, няма култура, няма и здравеопазване? Такъв въпрос зададоха задочно на депутатите и ресорните министри участниците в поредния протест, който се проведе днес пред Народното събрание. И сами си отговориха – този народ ще боледува не само телесно, но и духовно. Този народ ще бъде обречен на изчезване, защото няма да има кой да го лекува и няма да има кой да задоволява неговите културни потребности. Ще се случи така, че вместо да гледаме и други хубави филми като „Писмо до Америка” например, ще получаваме писма от Америка. От Америка и от Европа. Писма от лекарите, учените и останалата част от интелигенцията, които знаят много добре къде се намират терминалите на софийското летище.

Бойко Бонев