Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2010 19:48 - "Моята Азия" или сбъднатата мечта на един българин
Автор: annews Категория: Новини   
Прочетен: 518 Коментари: 0 Гласове:
2




image


В автобиографичната си книга „Моята Азия” Райко Матеев говори за смелостта да прескочиш ограниченията на своя свят и да преоткриеш себе си на хиляди километри от родината. След години живот в Тайланд и много натрупани впечатления авторът споделя, че това е мястото, което го кара да се чувства добре в кожата си и да изпитва радост във всеки момент от ежедневието си.

Ето как Матеев описва своя нов свят и предизвикателствата, радостите и срещите по пътя дотам:

Какво Ви подтикна да предприемете такава сериозна стъпка в живота си и да го промените изцяло, оставяйки всички близки и приятели в родината?

Причините са много, и то комплексни. От една страна – неудовлетворение и досада от родната действителност, от друга – магнетичното привличане на тропическа Азия, с нейните изумителни чудеса и красоти.

Но с приятелите и роднините си поддържам редовна връзка, пък макар и по интернет. А и времето постепенно разчисти мнимите приятелства и останаха само най-истинските, които не могат вече да бъдат разрушени.

Как приеха хората около Вас това авантюристично решение?

Първо, не намирам своето решение да сменя континента Европа с друг за авантюристично – това са го направили вече стотици хиляди българи по разни причини, икономически на първо място. Но има и хора, които просто искат да изживеят два живота вместо един, тъй като всяка емиграция означава тотална подмяна на всички общоприети нашенски норми на поведение и ценностна система. И особено в Кралство Тайланд, където нашите български критерии и ценностна система изобщо не работят.
Моите близки – в случая това са децата ми и майка ми, познавайки ме добре, просто се съгласиха, а мама ми даде и благословията си. Разведен съм от повече от двадесет и пет години, така че това допълнително ме улесни в избора ми.

Защо избрахте точно Азия като дестинация?

Азия винаги ме е привличала – по-точно топлият юг, тропическите морета, класическият теравдски будизъм,  вкусната храна, липсата на зима и дебели дрехи, а защо не и изключително красивите и нежни тайландки!
Обиколил съм почти всички държави в района, от Индонезия и Сингапур до Хонг Конг, но винаги когато се завръщам в Тайланд, имам ясното усещане, че се прибирам у дома...

Предварителни проучвания ли Ви запалиха по идеята или нещата, които сте описали в книгата си, научихте в последствие?


Всичко стана постепенно – още от малък четях всичко, което успявах да намеря за Азия въпреки дивашката комунистическа цензура, а после започна да се натрупва и опитът на преживяното. А за плаването идеята се роди спонтанно, просто изпълних детската си мечта да плавам под платна, да спирам на острови с бели пясъци и наклонени към морето палми.

По време на пътешествието имаше ли момент, в който обмисляхте да се откажете и да поемете по обратния път?

Да, на няколко пъти, особено през първите седмици. Все пак тогава изобщо нямах сериозен опит по море и изведнъж се оказах на крехка десетметрова черупка в средата на „Великата солена пустиня”.  Когато обаче се наложи да сляза завинаги от борда на „Хелиос” в Сингапур, влага замъгли очите ми...  

Какви лични качества Ви помогнаха да осъществите мечтата си?


Най-вече коравата ми българска глава и родният инат. Светльо, моя верен другар и капитан, без когото това плаване нямаше да се осъществи, също е типичен представител на нашия балкански вид. Е, и тоновете прочетени книги също свършиха добра работа – без обширни познания пътешествия като тези са обречени на провал.

С какво Ви плени тайландският остров Пукет, за да изберете точно него за постоянен дом?

Пукет има всичко, от което се нуждае човек като мен. Прекрасно море с десетки коралови острови, пикантна южняшка храна, много приятели от различни националности, подводен риболов, моята огромна страст. Но вече от три години живея на север, в гр. Ченг Май, с моята тайландска съпруга от стара и аристократична фамилия, сред ориенталски разкош и бирманска прислуга.
Но въпреки всичко морето ми липсва и често правя кратки екскурзии до Пукет, за да поплувам и пострелям с харпун по рибите.   

Трудно ли Ви беше да се установите в такава различна среда и успяхте ли да преодолеете културните и езиковите бариери?

Да, беше много трудно, особено в началото, но постепенно късчетата на пъзъла започнаха да се слепват и се получи една невероятно красива и пъстра картина, която никога не спира да ме радва и удивлява. Тайският език е може би един от най-трудните, той се „пее”. Една и съща дума може за даде съвсем различно значение, само от това дали ще се произнесе с възходяща, нормална или низходяща интонация. Но постепенно, особено когато общуваш непрестанно с тайци, ушите се „отпушват” и тогава настъпва истинската свобода. Можеш да пътуваш навсякъде, да се храниш вкусно за стотинки, да правиш бизнес или просто да се забавляваш – тайците имат великолепно чувство за хумор. Вече мога да кажа, че дори долавям и отделните диалекти, характерни за различните части на тази голяма държава, дълга повече от 2 000 километра.    

Какво Ви дава всяка половина от живота ви (българската и азиатската)?

Първата половина, българската, ми даде много – аз съм българин по дух и култура и винаги съм се гордял с това. Никога не позволявам пред хора от други националности да се говори нещо лошо за България, истината си споделяме само със сънародици.
За всички останали обаче, включително и за тайландците, моята Родина е райско кътче, пълно с добри и умни хора.

Азия ме научи на много неща, които при нас не се ценят или не съществуват.

Търпение и спокойствие при всички обстоятелства, ако пък не стане планираното... е, просто махваш с ръка и това е. Усвоих умението да се изслушва събеседника, да се благодари за всичко, да се говори тихо и кротко. Научих се изпитвам удоволствие от всичко и навсякъде. Медитацията и хуманният будизъм отварят неподозирани хоризонти пред духа. И не на последно място, да умееш да виждаш невидимото, често дълбоко скрито под усмивките и поклоните на жителите на Кралството.   

Има ли нещо българско, което не можете да откриете в Азия, въпреки че тя е една Ваша сбъдната мечта?

Има доста неща, които ги няма в Тайланд за моя голяма радост. Например тъпите ни политици, вестникарската и телевизионна идиотия, намръщените и смазани физиономии на отрудените и уплашени за бъдещето си българи, оголените зимни дървета и студа...

Но има и неща, които ми липсват. Децата ми, мама, нашите красиви планини с вековните си борове, бялото ни сирене и вкусните домати, домашно приготвеното кисело мляко – все неща, които са си наш, „български патент”. Но мога определено да кажа, че не страдам от носталгия по Родината, още повече като чувам от приятели и гости какво става при вас.

Какви са основните несъответствия между тези коренно различни светове?


По-лесно е до отговоря, че почти няма нещо, което да е еднакво или поне близо до нашето балканско мислене. Културните, религиозните и социалните различия между нас са огромна бездна, непреодолима за повечето „бледолики”. Повечето от нещата са невидими, трудно доловими, външно видимата пъстра картина крие дълбоки пластове на взаимоотношения, тайците следват сложни порядки и ритуали на общуване, спазвани от векове. Това е страната на фините и деликатни взаимодействия, на поклоните и чинопочитанието пред по-възрастните, пред по-старшия по ранг или пред съпруга. Дори в традиционния тайландски поздрав със събрани длани, вдигнати пред лицето, има толкова много символика и условности, че винаги съветвам гостите си – никога не опитвайте да поздравявате като като тях, винаги ще допуснете грешки, които ще предизвикат насмешка. Навътре в страната, далече от влиянието на белите „фарланги”, тайландците водят един истински хармоничен и балансиран живот, следвайки основното им житейски правило - „санук”, умението да изпитваш наслада от всичко и винаги. Говоря за нормалните тайски семейства, далече от пластмасовата туристическа или секс индустрия, с която новодошлият чужденец неизбежно се сблъсква и често си и остава само с тези впечатления, далече от реалния тайландски живот и култура.  

Вие сте геолог по професия. Лесно ли се пише пътепис?

За моя голяма изненада, писането се оказа много труден и дълъг процес, може би защото съм твърде взискателен по природа, и материалът претърпя множество авторедакции. Но пък изпитах онова невероятно усещане, когато успявах след множество словесни еквилибристики с нашите родни буквички да „нарисувам” някоя природна красота или да разкажа простичко за сложни и деликатни човешки дела.

Към каква публика е насочена книгата Ви, кой според Вас би имал нужда да я прочете?

Когато писах книгата, нямах предвид някаква широка аудитория, просто исках да разкажа на приятелите си какво преживях, а и защо толкова обичам Тайланд и тропика. Пък и изобщо не вярвах, че ще стане книга, за която ИК „Колибри” буквално за часове ще изготви договор за отпечатването й.

Решението за написването се роди доста по-късно, вече на път за Сингапур. Тогава изведнъж осъзнах, че губя любимата си яхта, но пък бих могъл да оставя следа от нея, като разкажа на хората колко много я обичах.

Сега вече си мисля, че книгата ми би могла да намери читатели от всички среди и социални прослойки, защото това е един искрен и, надявам се, интересен пътепис с вплетени разсъждения за будизма, бита и нравите на тайците, както и лични впечатления от десетина други държави.  

Имате ли намерение да се върнете обратно в България или новият начин на живот Ви удовлетворява изцяло?


Не, изобщо не планирам „емиграция” обратно в България. След толкова години, прекарани сред усмихнатите и спокойни тайландци, поразглезен вече от отличното обслужване, привикнал на вкусната им пикантна храна, на тропичния климат и свободата да пътуваш където и когато пожелаеш, едно връщане завинаги в Родината вероятно ще предизвика у мен културен и емоционален шок. Тайланд ми дава дори повече от това,  за което някога съм мечтал, тук никога нямам време да скучая или да изпитвам досада. Всичко е толкова компресирано и динамично, че година живот сред тайците може би се равнява на петилетка живот на обикновения българин.  
 
Бихте ли ни споделили какви са бъдещите Ви планове както в лично, така и в професионално отношение? Възнамерявате ли да поемете на ново пътешествие?

Да кроиш планове в Азия означава да гневиш боговете, както често се шегуват тайците. Но ако получа нова възможоност за плаване, без никакво колебание вдигам платната и тръгвам още по на изток, в рая на тихоокеанските острови и архипелази. Мисля си, че там спокойно бих могъл да се позамотая следващите десетина години...

Кои са Вашите малки радости в живота?

Е, те са много, но ще се опитам да изброя наколко.

Удоволствието от пътуването с мотоциклет по перфектно поддържаните тайски пътища, сред джунглите на Севера или покрай приказно красивите крайбрежия, осеяни с палми и вечно цъфнали цветя и храсти, е едно тях. Усещането за свобода е пълно.
Другото е да се потопиш тихичко в кристално чистите води на Андаманско море и да опънеш ластиците на харпуна...

Изборът на ястие е следващото удоволствие – тайците различават повече от три хиляди вида, докато аз все още мога да назовавам „само” около 500.
 

Приемете моите сърдечни поздрави от далечен Тайланд.

Желая на читателите на Аctualno.com успех във всичко и дано се срещнем в „Страната на усмивките”.
 
Райко Матеев  



Тагове:   Азия,   мечта,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: annews
Категория: Новини
Прочетен: 1639903
Постинги: 1614
Коментари: 386
Гласове: 566
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031