Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2010 10:14 - Капан за ловеца с двете имена
Автор: annews Категория: Новини   
Прочетен: 219 Коментари: 0 Гласове:
0




image

Една доста поучителна история се разиграва тези дни. За мнозина вероятно е учудваща лековатостта, с която Георги Първанов захапа сиренцето с посланиците-агенти на ДС.

Първо, започна да се оправдава с познатия героичен рефрен, с който навремето се опита да се измъкне, когато бе разкрит от Комисията по досиетата – гордо заяви, че тези хора са ни вкарали в Европейския съюз и НАТО, после се хвана за двойния морал, а накрая взе да мрънка, че няма драма, тъй като само във вътрешното ведомство били разкрити близо 1500 души, но това едва ли щяло да ни попречи за членството в Шенген.

Истината е, че когато разбра, че това не е неговата бира, вече беше късно. Нямаше начин и на заблудените да не им светне, че той е не само политическият чадър, но и проводникът на кукловодите.

С какво друго, освен с тайни зависимости може да си обясним например защо човекът с двете имена се е опитал през 2004 г., малко след като ни приеха в НАТО, да изпрати като първи посланик в Алианса Емил Вълев, агент в американския отдел на ДС. И след като получи отказ, вместо да го отстрани, го назначи за свой външнополитически съветник. А какъв образ на социален президент му изграждаха по същото време.

Но той тогава така си бе повярвал, че проспа и тази възможност. Едва когато на власт дойде едно друго правителство, изведнъж се сепна и реши, че може да бъде на всяка манджа мерудия, че и Алтернатива на българското възраждане. Само че когато си загубил толкова време в сладък сън, няма как да избегнеш дори елементарните удари. С каква лекота само му дръпнаха килимчето с известни доносници, които му бяха постлали, за да изглежда уж като вода ненапита сред тях. И днес, особено след оставката на безпортфейлното трио „Кардам", "Тервел" и "Телериг", неизбежно е очакването човекът с харамийския псевдоним да напусне преждевременно „Дондуков” 2.

Ето какво се казва в Резолюция 1096 (27 юни 1996 г) на Съвета на Европа относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими: „Смисълът на лустрационните закони е да се отстранят от властта личности, за които не бихме могли да бъдем сигурни, че ще упражняват функциите си съгласно демократичните принципи, защото те не са проявили никакво ангажиране или никаква привързаност по отношение на тези принципи в миналото, нямат никакъв интерес или никакво основание да се присъединят днес към тези принципи”.

Актуалността на този документ, свенливо пропускан покрай ушите ни през годините, се поддържа и от факта, че конституционни съдии наскоро бяха обявени за агенти. И сега те много трудно могат да попречат на законовото отстраняване от държавните постове на бившите ДС агенти. Както го направиха в началото на мандата на това Народно събрание, като не признаха лустрацията депутати-агенти на ДС да не заемат шефски места в парламентарните комисии, както и да не могат да представляват страната ни в делегациите за чужбина.

Президентът доброволно едва ли ще последва своя приятел Божидар Димитров. Но това, което след разразилия се скандал сигурно ще се случи, е, че няма да има дясно мислещ избирател, който да се излъже и се включи в  ОФ проекта АБВ. Същото се отнася и за привържениците на опитващата се да се дистанцира от бившия комунистически режим социалистическа партия. Това не означава, разбира се, че човекът с двете имена ще остане без верни привърженици.

Но те няма да са очаквания набор от мухи, излъгали се да полепнат на поредната политическа мухоловка

Ще остане само онази група, която освен че е зависима, няма как да се изтъргува самата тя на друго място поради доказаната склонност да обсипва с фекалии всичко около себе си. За да илюстрираме образно какви хора ще са зад ловеца, ще  припомним само как лидерът на една партия, по-известна като „Ред, законност и държавна сигурност” обясняваше по време на обсъждането на изборния кодекс миналата седмица, че зам.-шефката на парламента се държала така, сякаш не е от град Монтана, а от американския щат Монтана. Тя напирала да бележи избирателите така, както в щата бележели кравите монтафонки.

А малко по-късно, когато друга депутатка възрази на думите му, го изби на еротика и си поиска свирка от нея. Какво прекрасно чувство за хумор, каква мъжественост... И какво подходящо обкръжение за неформалния лидер на АБВ…

Е, трябва ли да се учудваме, че пациентите с мании

настанени в психиатрията на Александровската болница, предпочитат да се мислят за холивудски звезди и екшън герои. От една година  насам сред болните няма нито един, който да се представя за политик. Дори лудите не искат да ги бъркат с Барон Мюнхаузен. Все пак трябва да отбележим безспорния факт, че ако не бяха неговите депутати, импичмънтът на държавния глава щеше да е факт още в началото на тази година.

И нямаше да бъдем свидетели на тези срамни сцени той да става адвокат на хора, които отдавна са предвидени за бушони на червено-синята мъгла

Всъщност никак, ама никак не бихме се изненадали и той самият да е сготвен за отстраняване от политическата сцена. Днес, разбира се, е по-лесно да си  обясним изненадващата му победа на изборите преди близо 10 години. Особено след като лъсна агентурното му минало, а двама близки негови съветници бяха гръмнати. Никак не е успокояващ вицът, с който ще завършим. Но той точно илюстрира мимолетността на кукли, произведени в лабораториите на ДС.

На световен симпозиум по развитието и прогреса на отделните държави в света помолили американеца, руснака и българина да изкажат с едно изречение само мощта, прогреса и просперитета на своята родина. Американецът казал: „Ние в Америка, като хвърлим нагоре една тухла, и става небостъргач.” Руснакът казал: „В Русия, като хвърлим нагоре един гвоздей, и става ракета.” Българинът отговорил: „Ние в България, като хванахме един, който има трудов стаж единствено в Института по история на БКП, хвърлихме го нагоре и стана президент.” „Бре! , удивил се някой. - Ами като падне, какво ще стане?” „Като падне, пак ще го пратим там”. „Е, ама то вече няма такъв институт”, опитали се да опонират.

„Ще му основем фондация със същото име”, тутакси отвърнал българинът.По-интересното в тази история е не какво ще се случи с ловеца с харамийския псевдоним, а как ще бъдат лустрирани онези, които приватизираха „и развитието, и прогреса” за себе си през последните 20 години. Напоследък дори си имат име. И то е  Октопод. Би било доста тревожно да се режат едни глави, а други да си остават невидими. А ние глупаво да се питаме къде е „просперитетът”.

Иван Тропанкев, Монитор





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: annews
Категория: Новини
Прочетен: 1420085
Постинги: 1614
Коментари: 386
Гласове: 566
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031