Ладуването се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарница.
С този обред момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.

На празника момите донасят в бял котел вода от извора или кладенеца. Тази вода се нарича с различни имена в зависимост от това на кой празник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска, цветна. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна или друг накит в котела. Той се оставя през нощта под трендафил или друго цвете "на звездите".

Сутринта една от момите или малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: "зряла дюла и презряла" (момата ще се омъжи стара); "сам си здавчец на камъче" (ще се омъжи за сирак); "жълто було трески сбира" (момата ще пристане).

Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи.

По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината.Празникът завършва с общо хоро.