Диетичните хлябове на българския пазар нямат нищо общо с наименованието си.

В тях има високо съдържание на остатъчна пепел, което може да се обясни с влагането на много сол и други добавки, като например утайки от кафе, пише Труд. Това са показали тестове, проведени в лаборатория на SGS във Варна, извършени по поръчка на асоциацията “Активни потребители”. Според резултатите от лабораторните анализи на 12 вида произволно избрани опаковки с диетичен хляб от различни производители информацията на етикетите за тяхната калорична стойност, съдържанието на фибри, сол и захари изобщо не съответства на действителността, казаха от асоциацията.

От Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители предпочетоха да не коментират резултатите от лабораторните анализи с мотива, че първо искат да се запознаят с тях. Част от изследваните продукти са произведени от техни членове. Вчера те решиха да не реагират с публични изявления. Сред най-фрапиращите резултати от теста е този, че хляб, обявен на етикета като продукт “за диабетици”, се оказва, че съдържа най-висок процент захари от всички изследвани - 6,6%. В същото време на етикета му пишело, че не съдържа захар. Наличие на захари е било установено и във всички останали 11 изследвани продукта, като при тях те варират от 2,18 до 5,76 на сто.

Във всичките 12 продукта съдържанието на пепел (което говори за добавки като утайка от кафе) е между 0,99% и 2,41%. Най-високо е било нейното съдържание отново в хляба за диабетици. Тези добавки имат за цел да подобрят естетическия вид на хляба, уточняват от “Активни потребители” и SGS. Обявените енергийни стойности на етикетите на хлябовете на всички изследвани марки са по-ниски от реално установените, твърдят още авторите на анализа.

“По принцип е важно за потребителите да знаят, че разликата в общата енергийна стойност при белите и тъмните хлябове не е голяма. Мит е, че тъмните хлябове спомагат да отслабнете поради съдържание на по-малко калории. Всъщност важният показател за диетичното хранене е съдържанието на влакнини (фибри)”, коментираха авторите на изследването. Тестовете на SGS показват и занижено съдържание на фибри при въпросните хлябове, не само в сравнение с обявеното на етикета, но и спрямо европейските практики. В изследваните български продукти средното количество фибри е било 1,02 грама на 100 грама хляб. За сравнение средното съдържание при проведен подобен тест в Холандия е 5,1 грама фибри на 100 грама, или близо 5 пъти по-високо. В българските продукти най-високото установено съдържание на фибри е било 3,18%, макар на етикета да е пишело 12,03%. Шампион по заблуда на клиентите е обявил, че хлябът му съдържа 39,67% фибри, докато лабораторният анализ е показал, че те са едва 0,52 на сто.

Някои хлебопроизводители заблуждавали потребителите и като изписвали на етикетите, че са сертифицирани по ISO - например 9001:2000. Това обаче не е сертификация за качество, а на производствения процес и вътрешнофирмената организация, коментираха от пресофиса на SGS. Поставянето на такива надписи върху етикетите не е разрешено дори от самия стандарт, защото създава подвеждащо впечатление у потребителите, коментираха оттам. (Труд)