Разбрахте ли, уважаеми дами и господа, защо Димитър Бербатов се отказа от националния отбор? Той не поиска да обясни докрай, само спомена, че интелигентните хора ще се досетят.

Е, след фарса с Естония онзи ден не е дори нужно да си особено интелигентен, за да дадеш отговор. Просто човекът иска да излезе на улицата, без да го питат: "Мите, вярно ли го уредихте мача за тотото". Сега и тези, които оплюха Бербо през лятото, сигурно ще му простят.

И аз не одобрявам, когато футболист отказва да защитава фланелката с герба на България. Но го приемам - всеки има право на личен избор. След естонската епопея с дузпите Бербо направо заслужава похвала. Оказа се, че не е предал националния отбор, а просто отказа да обслужва повече интересите на частната мениджърска фирма. Да, българският тим отдавна представлява агенция за продажба на футболисти, организиране на чартъри и екскурзии. Вече се съмнявам дали дейностите не са разширени с организиране игри на щастието благодарение на тайландско-руски партньори. Шефовете на БФС може да са спокойни - няма накъде повече да потъват. За българина националният отбор по футбол е символ на банда футболистчета, които си разменят Златки и Николетки, пият по кръчмите, а на другия ден ги бият като тъпани. Селекционерът успява да отдели на играчите по два дни на тримесечие, тъй като е твърде зает да търси новата г-жа Матеус, докато се развежда със старата. Началниците пък уреждат контроли с петия състав на Саудитска арабия или проспиват назначението на унгарски съдия, който не е известен дори на унгарците. (Макар че започват да ме глождят съмнения дали тайландските мениджъри не са почерпили опит от Дучето, като са завели вместо араби някакви преоблечени работници от пътното в Истанбул. Или пък унгарският съдия всъщност е някой братовчед на Артур).

От 4-5 години гледам само с насмешка на националния отбор по футбол, защото загубих илюзия, че нещо може да спре пропадането. Ако сме нормална държава, оставките на "Иван Асен" щяха да са повече от фалафелите в съседната на БФС дюнерджийница. В случая отговорността за превръщането на националния отбор в посмешището на Европа е толкова конкретна и ясна, че няма накъде. Но отдавна загубих и други илюзии - че някой в тази държава поема отговорност при провал. Дъното е стигнато успешно, но мениджърските истории и хубавите чартъри няма да секнат.

Бербо пък ще продължи да си рита в Манчестър Юнайтед. На кой му дреме, че падаме наред и на националите вече ходят по 500 човека. Парите си капят, нали!

Нищо че националният отбор стигна края на един път. От славата към забравата. От дузпите, които "този невероятен Боби Михайлов" спаси срещу Мексико. До дузпите, които странен унгарец свири пред погледа на Боби и още 50 човека на игрището на някакъв турски хотел.

Ивайло Йолчев, в. "Стандарт"