Достъпът до Търговския регистър, където се съхраняват всички данни за фирмите у нас, е на път да стане ограничен и само определен кръг лица като адвокати, нотариуси, магистрати, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители да могат да влизат в него.

 Подобна идея ще стане факт, ако парламентът одобри промени в Закона за Търговския регистър. Утре предстои обсъждането по казуса и в Правната комисия в парламента. Обществената дискусия обаче вече се разгоря, като идеята за ограничаване на достъпа до фирмените дела намира както привърженици, така и противници.

Бизнес организации и фирми негодуват, че в момента е прекалено лесен достъпът до личните данни на собствениците и управителите на фирми. Те смятат, че е необходимо всеки, който прави справка в онлайн регистъра, да има собствени потребителско име и парола, за да може да се следи кога и кой е имал достъп до каква информация.

Неправителствени организации обаче контрират, че достъпът до Търговския регистър е публичен и трябва да остане такъв без каквито и да било ограничения. “В момента като се влезе в регистъра и като се напише ЕГН-то, излиза участието на лицето или самото актуално състояние на фирмата – вписвания, собственици и т.н. Това се вижда съвсем свободно. Така ще е и занапред – обявените актове, като финансов отчети, съдебни решения, дружествен договор ще се виждат съвсем свободно”, обясни  Емил Радев, депутат от ГЕРБ и член на парламентарната Комисия по правни въпроси.

Според него няма да може да се виждат свободно документите по делото, въз основа, на което са направени вписванията. “Тоест няма да се виждат копията от лични карти, нотариалните актове и т.н. Става въпрос за строго лични данни и до тях достъп ще имат само компетентни органи като съд, МВР, адвокати, нотариуси и др.”, каза Радев.

Информацията, която е нужна, ще може да се взима. По думите му, ако се наложи да вземете личните данни, то това може да се случи само със съдействието на адвокат или нотариус. “Но ще направим така, че да не може адвокатите да преотстъпват на друг цифровия сертификат, с който ще могат да се взимат лични данни. Надяваме се с тези промени да се ограничат злоупотребите с лични данни”, обясни мотивите на вносителите депутатът от ГЕРБ.

“Търговският регистър трябва да бъде дотолкова прозрачен, доколкото да не се създават възможности за злоупотреби с личните данни. Достъпът до информация не трябва да бъде за сметка на сигурността на гражданите и търговските субекти”, е мнението на депутата от ДПС Четин Казак.

“Има нерешени проблеми с достъпа до Търговския регистър и продължават сигналите за възможностите за злоупотреби, които съществуват с личните данни на гражданите. Безспорно има нужда от промени в частта за достъп и регламентиране на нивото на достъп и вида информация, която определени кръгове лица имат”, коментира той . Той не се ангажира с мнение дали внесеният законопроект отговаря напълно на изискванията. “Трябва по-обстойно да разгледаме законопроекта. Но така или иначе потребност от подобни промени има. Да се защитят личните данни и да не се крадат фирми, да не се крадат дружества”, смята Четин Казак.

СДС със сигурност няма да подкрепи това затваряне на Търговския регистър, заяви синият депутат Димо Гяуров. Той категорично застана зад позицията за свободен достъп до регистъра. Гяуров не се съгласи с аргумента, че не трябва да има лични данни в интернет и където и да било другаде, и затова трябва да се стигне до ограниченията.Няма пречка да се заличат личните данни, смята той. И припомни, че сините са предложили варианта, по който това да стане. Просто вместо хартиеният носител, да се иска и цифров носител – примерно диск или флашка или нещо друго, даде пример той пред "Всеки ден".

Спокойно можеше тези хора, които обработват данните, да заличават върху цифровия носител лични данни, доколкото ги има в един или друг документ и заличените да се публикуват, конкретизира Гяуров. “Адрес, ЕГН, паспортни данни, телефони – добре. Но не мога да се съглася с аргумента, че видите ли моят почерк – и той бил лични данни”, допълни той. Според юриста на практика това е цензура. СДС категорично няма да подкрепи подобни ограничаващи текстове. Защото това отива много отвъд непубликуването на лични данни, заяви Гяуров.

Нямам идея каква е идеята, вероятно е да скрие част от нещата, съдържащи се в регистъра, защото регистърът дава много големи възможности за журналистите, за неправителствени организации, за всеки който се интересува – да бръкне и да направи определени връзки. Да се види кой кой е, кой с кого е свързан, кой къде участва, изброи Димо Гяуров.Мнение по въпроса изказа и директорът на Асоциация “Активни потребители” Богомил Николов. “Когато Търговският регистър стана прекалено публичен, започнаха злоупотреби с лични данни, а това е голяма заплаха. Вероятно една такава промяна е правилна. Но е важно да се намери балансиран вариант как данните да са защитени, но все пак достъп да има от всеки един човек”, каза Николов. Единствено ме притеснява това, да не започнат адвокати и нотариуси да искат пари, за да проверяват и предоставят лични данни за трети лица, допълни той.

Адвокат Александър Кацарски, който е специалист по търговското право, смята, че ограничението е прекалено. “Може да се въведат изисквания за заплащане на някаква минимална сума, покриваща разходите по достъпа за идентифициране на лицето, имащо достъп, но не би могло да бъде ограничаван кръгът от лица. Тъй като това вероятно не е съвсем в съответствие с първа директива и други, свързани с нея относно капиталовите дружества, така и е в съществено отклонение от българската традиция на Търговския регистър, поне след възстановяването му в този си вид от 1991 година”, коментира той”.

Според юриста съсредоточаването на достъпа до фирмените дела в определени професии със сигурност ще затрудни работата. “Пример е, че представителите на тези професии, ще трябва да правят справките, вместо други хора и вероятно достъпът ще е свързан с предварителна регистрация, абонамент, плащане и т.н. И със сигурност като цяло ще затрудни съществено публичността”, смята Кацарски.

Дискусията за ограничаване на достъпа до Търговския регистър, който по закон е публичен, се води от няколко години. От три години пък фирмените дела са изцяло достъпни онлайн.

Бизнес организации нееднократно са настоявали публично достъпните данни компаниите да се ограничат до името на фирмата, датата на регистрацията, седалището и адреса на управление. Цялата информация да може да бъде проверявана само след регистрация и плащане на такса. Мотивът за подобна мярка е да се разбира кой поръчва информация по електронен път, кой проверява дадена компания. При създаването на Търговския регистър обаче бе решено, че това не е в полза на обществото и че е нужен публичен достъп до цялата информация за фирмите.

От Министерство на правосъдието пък предложиха достъпът до Търговския регистър да стане платен, т.е. цялата информация за търговците да може да бъде проверявана само след регистрация и заплащане на такса. За целта ще се изисква електронен подпис или кредитна карта. В останалите случаи информацията ще се получава на място в Агенцията по вписванията срещу лична карта.

“Драстичното стесняване на кръга на правоимащите обаче е в разрез не само с традицията, но и със законови норми. Нарушава се чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ, според който всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Нарушава се и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, според който всеки има право да получава и разпространява информация”, контрира обаче адвокат Александър Кашъмов, шеф на Правния отдел на Програма “Достъп до информация” в статия, публикувана на сайта на неправителствената организация.

В чии аргументи ще се вслушат законодателите ще стане ясно при приемането на второ четене на проектозакона за изменение на Закона за Търговския регистър. Към края на месец февруари предстои промените да залегнат в програмата на парламента.