Активността, с която МВР и ДАНС използват трафични данни, е на път да засенчи използването на специалните разузнавателни средства. Това стана ясно днес от статистиката на Софийския районен съд.

От май до края на миналата година ДАНС, ГДБОП и столичната полиция са изпратили до съда 5121 искания за изваждане на телефонни разпечатки и данни от интернет-контактите на гражданите, а при 1114 случая съдиите са постановили отказ.

Председателят на съда Красимир Влахов заяви, че в Софийския районен съд пристигат най-много заявления за достъп до трафични данни от всички районни съдилища в страната, тъй като централите на заявителите на тази информация се намират в столицата.

В страната обаче има и други 112 районни съдилища и ако всяко от тях издава годишно само по 200 разрешения по искания на териториалните дирекции, броят на разпечатките значително би превишил този на класическите СРС-та.

Влахов обясни, че съдът е постановил отказ в над 20% от случаите. По думите му често службите пускат некомпетентни искания. В някои от тях дори не се споменава за разследването на какъв тип престъпление става дума. "Оставят ни ние да се сещаме, че престъплението е тежко", обясни Красимир Влахов.

Също като при подслушването, разрешенията за изваждане на трафични данни може да засегнат много повече от 1 телефон. Председателят на съда обясни, че службите са получавали разрешение с едно искане да получат данните на по 20 телефона наведнъж. Влахов уточни, че в огромен процент от случаите става дума за телефонни контакти, а ползвателите на интернет почти не представляват интерес.

Най-голям "потребител" на тази информация е ДАНС, след това се нареждат ГДБОП и столичната дирекция на полицията, каза председателят на най-големия съд в страната. В интервю за Mediapool в началото на тази година председателят на парламентарната комисия за контрол на СРС Явор Нотев призна, че употребата на трафични данни от службите все още не е проверена, поради големият обем работа около СРС-тата.

В началото на миналата година по инициатива на МВР управляващите от ГЕРБ решиха да облекчат и ускорят режима по предоставяне на трафични данни. С промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) отговорността за издаването на разрешения бе прехвърлена от окръжните на районните съдилища. Идеите на вътрешното министерство доведоха до множество протести пред парламента и обвинения, че службите прекаляват с посегателството над личния живот на хората. Статистиката на Софийския районен съд потвърждава тези опасения.

Извън разпечатките през миналата година в страната са издадени 16 000 разрешения за използване на специални разузнавателни средства в това число подслушване. Така в обсега на службите са попаднали лични разговори на над 150 000 души.