И наистина няма. Държава, в която един бивш зам.-министър да бъде спипан на местопрестъплението – и не с някакви тлъсти милиони подкуп или комисионни, а при посредничество за откуп на краден автомобил – това вече е наистина отвъд всякакви представими граници.
Точно това се е случило на Феим Чаушев – бивш зам. министър на външните работи в правителството на тройната коалиция. Той бил арестуван, докато тихо и кротко си посредничил за връщането на откраднат джип БМВ Х6, на стойност около стотина хиляди евро, принадлежащ на турски гражданин. Казал на потърпевшия, че работата може да се уреди, но срещу 25 000 евро. И бил сгащен, докато идвал на среща при получилия откупа автокрадец Ивайло Г., за да вземе своя пай.
Коментарът на министъра на вътрешните работи е симптоматичен: “Много неща съм видял, но никога не съм очаквал, че висш служител на държавната администрация и бивш заместник-министър в две министерства, ще бъде разкрит и задържан в схема за получаване на откуп за краден автомобил”.
Може би трябва да поясним, че Феим Чаушев е стъпил на министерското поприще преди тройната коалиция – бил е и зам. министър на спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. А още по-преди това е бил председател на Дипломатическото бюро на България в Берлин. И след всичко това се е оказал авер на автомобилната мафия. Наистина забележителна кариера.
След като това е възможно – значи е възможно буквално всичко – защо например трябва да се удивляваме на амбицията на Алексей Петров да бъде следващия президент на България? Не би трябвало да се удивляваме. Би трябвало да се удивляваме само на себе си – за това, че сме оставили държавата си да се докара дотам, че да изчезне изцяло границата между гангстерите и политиците.
Феим Чаушев обаче не е абстрактен администратор, забъркан в абсурдна далавера. Той е бивш зам.министър от правителството на тройната коалиция – и е замествал не друг, а Ивайло Калфин, който в момента е една от вероятните кандидатури на БСП за президентския пост. Също така е бивш член на ДПС. И – разбира се! – бивш сътрудник на Държавна сигурност, известен с псевдонима “Бисер” – за който сам той признава, че това било любимото му име – сред многото такива, с които стана известен.
Всъщност с неговото отстраняване като зам. министър е свързано именно с двойните му имена, които предизвикват един от най-големите скандали по време на управлението на тройната коалиция. През 2008 г. става известно, че заместникът на Ивайло Калфин ползва две имена – рожденото си Феим Юсеинов Чаушев, под което се води зам.министър, и даденото му по време на възродителния процес “българско” име – Петър Юриев Чаушев, под което пък участве в управлението на различни фирми – включително в “Дюни” АД на президентския спонсор Людмил Стойков.
Дребната подробност е, че това двойно битие е икономически изгодно – тъй като Феим Чаушев не регистрира публично ационерните си участие и присъствието си в директорски бордове – което законът го задължава да направи предвид заеманата от него длъжност. Още една дребна подробност е, че Петър притежава собствености, но данъци плаща само Феим. И още една – че неговата двойна самоличност поставя под съмнение автентичността на международните документи, носещи неговия подпис. (Един от тях между другото регламентира опрощаването на либийския дълг към България.)
Тази употреба на двойни имена е де факто престъпление според българското законодателство – и според юристи би трябвало Феим-Петър да получи присъда от поне три години затвор. Според министър Ивайло Калфин обаче не било противозаконно един високопоставен български дипломат да се занимава с “такъв бизнес”, и нямало пряк конфликт на интереси между работата на външно министерство и “някаква туристически фирма” (тази “някаква фирма” е “Дюни” АД на Людмил Стойков). Когато в крайна сметка Феим Чаушев подава оставка, благодарности за неговата вярна служба в полза на България изказват както министър Калфин, така и премиерът Сергей Станишев.
Забележете – става дума за 2008 г. Месеци преди това е гръмнала аферата “Сапард” за източването на 7,5 милиона евро от присъединителните фондове на ЕС, която става причина за определянето на България като най-корумпираната държава в ЕС – и за безпрецедентното блокиране на фондове в размер на близо милиард евро.
Главни действащи лица в тази афера – уличени директно от ОЛАФ – са Марио Николов, основен спонсор на БСП, и Людмил Стойков, основен спонсор на псевдопрезидента Първанов. По-късно Людмил Стойков е оправадан по делото за аферата “Сапард” – което оправдаване само по себе си е едно от най-драматичните доказателства за политическа корупция в българското правораздаване. Но към 2008 г. той е основен обвиняем – а негов съдружник и член на борда на директорите на “Дюни” е зам. министъра на външните работи на България – само че под името Петър.
Неговото дялово участие е реализирано през кипърската офшорка "Хот метал трейд лимитид". В нейния директорски борд участва “Петър” Чаушев – а тя е собственик на мажоритарния дял от “Дюни” АД. Всъщност тези 7,5 млн. евро, за които в крайна сметка Марио Николов бе осъден на десет години затвор, са инвестирани изцяло именно в “Дюни”. Само че през друга ошфорка: „Кингстън ентърпрайсис“.
Людмил Стайков обаче излиза сух от тази скандална афера, струвала толкова скъпо на страната ни. Влиянието на друг един човек с двойни имена и биография над определени магистрати от българския съд, блеснало с такава яснота при пускането на Алексей Петров от следствения арест, си казва думата и в този случай: Людмил Стойков е оправдан – въпреки че ОЛАФ поддържа докрай своята версия за международна престъпна група, в която участват и двамата – и че същото обвинение е поддържано и от българската прокуратура.
Нещо повече – представителя на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) в България Готфрид Манфред споменава и името на Феим Чаушев като член на българското правителство, разпънал политически чадър над бизнесмена Людмил Стойков по аферата “САПАРД”.
В резултат на което Феим-Петър внася иск в германски съд “нанесените му морални и материални щети” – като се настоява Готфрид Манфред да докаже твърдението си, че потърпевшия е бил съдружник на Людмил Стойков. Какво се случва по-сетне с този иск, не е ясно. И не случайно – тъй като това съдружничество фигурира и във фирмените регистри, а и самият Стойков не отрича, че е назначил Феим Чаушев в борда на “Дюни”, защото... ами защото му бил приятел.
С това законспирирано съдружничество далеч не се изчерпват золумите на злополучния зам. министър. Според съдебните регистри той е също така акционер и представител за България на германската фирма “Вилфред Ойлер”, за която през 1999 г. купува от злополучните “Софийски имоти” 112 440 кв.м дворно място със застроена площ 3200 кв.м в зона "Христо Ботев" - до столичното летище. Цената е 380 милиона стари лева, равни на 380 000 сегашни.
Връзките му с тази фирма обаче тънат в миналото – или по-точно във времената на управлението на мулташкото правителство на Беров, гласувано с мандата на ДПС. Тогава Феим Чаушев е пак виден дипломат – пълномощен министър на България в Берлин – и като такъв се занимава с българските дипломатически имоти. Един от тях е уникален – това е голяма и разкошна къща, принадлежала някога на Адолф Хитлер, в която впрочем някога той е настанил любовницата си Ева Браун.
Тази къща е продадена на двойно по-ниска от пазарната цена на германския предприемач Вилфред Ойлер, който впоследствие стана съдружник на Чаушев в споменатата обща фирма за недвижими имоти. Германските служби завеждат дело по този случай, което е прехвърлено в България – и там следите му се губят: някъде по коридорите и тайниците на българската прокуратура.
Впрочем неговият предшественик в Берлин – д-р Веселин Стоянов, хвърля доста обилна светлина върху неговата дейност от този период – и от книгата му “Цинизмът на новото време” става ясно, че далаверата с Ойлер съвсем не е случаен епизод в този ранен берлински период; както и че той е предшестван от друг един “таен” епизод от биографията на човека с много имена – в който той е служил в отдел “Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП, в който "отговарял за пребиваването, обучението и извеждането от страна на представители на комунистически партии и терористични групи от Турция и други ислямски страни.”
Да не говорим за разни други дребни, но станали вече еблематични прегрешения – като фалшивите дипломи например. Феим Чаушев според официалното му CV се води доцент от... “Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура”. Както показва резследване на сп. “Тема” обаче, това е обикновена неправителствена организация, основана в град Ижевск, столица на автономната република Удмуртия.
Също толкова куха се оказва и вписаната пак там “магистърска степен по счетоводство и контрол в Стопанската академия "Димитър А. Ценов" - град Свищов”. Според ректора на тази академия студент с името Петър Юриев Чаушев или Феим Юсеинов Чаушев никога не е завършвал счетоводство и контрол като бакалавър или като магистър.
И прочее, и т.н. Едва ли бих се занимавал тъй подборно с този одиозен български вариант на Остап Бендер, ако не беше толкова абсурден и тъй емблематичен. Най-общо казано: това е тя, държавата ни, в която бивши правителствени мъже са оказват ортаци на автоапаши. И това е тя – тройната коалиция, с нейните прехвалени, честни и работещи на ползу роду кадри. Не тройна коалиция, а обикновен “Тройной”...
Гласувайте пак за него, ако искате.
Едвин Сугарев
