Критериите са подредени в 6 групи - реализация, престиж, социално-битови условия, учебен процес и др.

Рейтинг на висшите училища, който сравнява реализацията на завършилите, бе представен в столичния хотел “Радисън” от министъра на образованието Сергей Игнатов и Георги Стойчев от фондация “Отворено общество” - София, пише 24 часа. Рейтинговата система оценява автоматично нивото на безработица и осигурителния доход на завършващите висши училища по абсолютно обективни и релевантни данни. Просто свързахме масивите на НОИ с масивите на министерството на образованието и във всеки един момент, защото системата е направена да се обновява, виждаме нивото на заплащане и безработица, каза Георги Стойчев...

Рейтинговата система е невиждано мащабен проект. Това е едно от нещата, с които най-много се гордея в цялата си кариера на социолог, каза Мира Радева от МБМД. За социологическата част на рейтинга са анкетирани над 30 000 души. Рейтингът сравнява 51 български висши училища, като единственото, което не е попаднало вътре, е новооснованият Пернишки университет. Сравнени са 52 професионални направления по 51 различни критерия.

Критериите са подредени в 6 групи - реализация, престиж, социално-битови условия, учебен процес, осигуряване на учебния процес, научноизследователски процес. като най-голяма относителна тежест има групата реализация. За учебните заведения по изкуствата е изключена групата научноизследователски процес, тъй като е било установено, че точно той няма голяма връзка с качеството на образованието по изкуства. Рейтинговата система не посочва един най-добър или най-лош университет, не се опитва да измери дали крокодилът е по-зелен или по-дълъг, а подрежда сравними неща, каза експертът Чавдар Найденов. Всеки потребител може да види стандартизираната класация в книжката, която е приложена към вестник "24 часа", или на сайта, който ще заработи утре.

Освен това всеки може да гледа само тези критерии, които на него са му важни, каза Георги Стойчев. Той може да промени относителната тежест на всеки индикатор така, както разбира нещата. За някого може да е важна научната кариера и той би намалил тежестта на заплатата за сметка на цитируемостта на научните публикации. Разлики от 5 точки в стандартизираната класация не бива да се абсолютизират - това показва, че висшите училища са напълно съизмерими и всеки потребител би следвало да ги оцени по критерий, който той намира за важен, каза Боян Захариев от групата експерти, изготвили класацията.

Основният извод от изследването е, че да се учи висше образование в България, има смисъл. То дава добри възможности на пазара на труда. Средната заплата на млад висшист е 1034 лв., което е почти двойно на средната за страната. Рейтингът реабилитира в очите на обществото българските университети, каза Георги Стойчев. Тревожна тенденция е ниската диплома за средно образование, с която се приемат студенти, отбелязаха експерти. Над 250 000 са студентите у нас, академичният състав е над 18 000. Повече от 600 са специалностите от 52 професионални направления. (24часа)