Първият апарат, достатъчно удобен за практически цели, е бил направен от Йохан Цан през 1685, почти 150 години преди самото заснемане да стане възможно.

Първите фотоапарати са много близки до модела на Цан, но имат добавен механизъм за поставяне на фотографски плаки за заснемане на образа. Плаките са били медни и са се произвеждали по процеса изобретен от Жак Дагер. Докато хартиените снимки са били изобретени от Уилиям Фокс.



Първите фотографии са били направени през 1826 от Жозеф Нисефор Ниепс чрез използване на дървена кутия направена от Чарлз и Винсент Шевалие в Париж. Ниепс създава първата снимка, базирайки се на откритието на Йохан Хенрих Шулц (1724), че смес от сребро и варовик потъмнява на слънчева светлина. Това е било раждането на фотографията, въпреки че самите апарати (камера обскура) са познати на човечеството много години преди това, но до тогава проектирания образ не е можело да се запазва.



През 1839 г. на пазара се появява първият фотоапарат (дагеротип) създаден от Луи Дагер.



Процесът на проявяване на плаките е изобретен от Фредерик Скот Аркер през 1850-та година и позволява процеса на експонация да бъде сериозно намален, но е било нужно фотографите да подготвят плаките на място, което е изисквало винаги да има тъмна стая наблизо. Независимо от тези трудности този процес на снимане е станал много разпространен. Били са изобретени фотоапарати, позволяващи процеса на нанасяне на светочувствителния слой и проявяването да се извършват в самия апарат.