Правителството е взело решение да се удължи срока за покриване на цялата територия на страната с наземно цифрово телевизионно разпръскване, което трябваше да бъде стане факт до края на 2012 г.

Съгласно европейските директиви дотогава трябваше да отпадне аналоговото разпръскване. Новият график предвижда това да се случи до 1 януари 2015 г., реши днес Министерски съвет.

Мотивът за отлагането е „трудности от финансово, правно и пазарно естество” , които правят „невъзможна успешната реализация на прехода” до края на 2012-та и не създават предпоставки „за адекватна защита на интересите както на телевизионните зрители, така и на останалите заинтересовани страни в процеса”, се казва в правителственото решение. Създава се работна група с участието на заинтересованите министерства, Съвета за електронни медии, БНР и БНТ, която ще подготви нов план за цифровизацията.

Той трябва да е готов до 31 януари 2011 г. Този срок – до 2012-та е препоръчителен, удължаването му не е в нарушение на европейски изисквания, това е практика в много други страни. Последният пример е Румъния, преди това с такива трудности се сблъскали и с Великобритания, така че това не е единичен случай, заяви министърът на транспорта и съобщенията Александър Цветков.

„Има редица проблеми в този процес на цифровизация. За да бъде изпълнен в първоначално планирания срок, трябва да бъде осигурен значителен финансов ресурс, както на Министерство на отбраната за освобождаване на честоти, така и за една широка информационна кампания, за да може гражданите да са подготвени за този краен срок”, увери Цветков. На Военното министерство например били необходими „няколкостотин милиона лева”, за да освободи честотните ленти. По прогнозни сметки става дума за 200-300 млн. лв.

Необходимо е осигуряването на средства и за социално слабите граждани, тъй като цифровизацията изисква да бъдат поставени специални декодери на по-старите телевизионни приемници, за да могат хората да хващат без проблем цифрова телевизия. Работна група изяснява какъв ще е критерият за социално слаб. Допълнителен фактор ще е цената на декодерите, която варира според пазарното предлагане. Горе долу тя сега е около 70-80 лева на апарат. Цветков обаче увери, че социално слабите трябва да бъдат спокойни, че няма да им се налага да бъркат в джоба си, за да си купуват декодери.

„Тъй като в този кратък срок отпускането на такива финансови средства не е по силите на централния бюджет, а освен това има доста правни проблеми – необходими са корекции на действащи закони и наредби, считаме, че този процес трябва да бъде удължен”, категоричен бе министърът. Той не очаква да се стигне до колизии и преиздаване на лицензи на вече лицензираните от Комисията по регулиране на съобщенията оператори за изграждането на платформите за цифрово радиоразпръскване.

Миналото лято словашката компания “Тауърком“ взе лиценз за изграждане на два от мултиплексите за частните радиа и телевизии, а “Хану Про“, която е част от латвийска група за интегрирани медийни системи – другите три частни платформи и мултиплекса за разпръскването на държавните “Българска национална телевизия“ и “Българско национално радио“.