Авторитетният вестник Financial Times продължава да разработва темата за ефективността на структурните фондове на Европейския съюз. След като вчера бе публикуван материал, че тези фондове разполагат с доста средства, които обаче не се усвояват добре, вестникът посочва като пример за това строежа на Дунав мост 2.

Нощно осветление хвърля светлина върху работещи под ръмящия дъжд строители, трудещи се около един от стълбовете на моста, който някой ден ще свързва България и Румъния през река Дунав, започва материалът във FT.

"Работим 24 часа в денонощието, за да свършим повече работа преди температурите да паднат под нулата и строителството да спре“, обяснява Алберто Вергара, мениджър в испанската компания FCC Construction, която изгражда моста, пътното платно и железопътната линия от българска страна.

По всеобщо мнение проектът изостава, пише вестникът.

Въпреки че се приема за приоритетен проект за Европейския съюз, Дунав мост 2, който трябва да свързва Видин с Калафат, закъснява с 8 години от първоначалните планове.

Очакваните разходи за строителство са се увеличили с 50% до 300 млн. евро, което отчасти се дължи на забавянията, но също така е и заради промени в плановете за строеж.

Забавянето на строежа на моста е илюстрация за това как дори и най-приоритетните проекти, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз, могат да станат жертва на разнопосочни интереси и да бъдат забавяни от бюрократични спънки.

Това забавяне има и съпътстващи негативни ефекти за Видин и околните селища, коментира кметът на града Румен Видов за вестника. През последното десетилетие повече от 25 на сто от местното население е емигрирало в страни като Испания, Гърция и Италия в търсене на работа.

„Сигурни сме в това, че тук ще се установят международни инвеститори, когато един ден мостът бъде завършен. Ако проектът беше завършен навреме, емигриралите щяха да бъдат по-малко“, смята кметът.

Дори и след завършването на моста обаче той едва ли ще привлече значителен трафик, докато тесният двулентов път от София до Видин не бъде реконструиран по европейските стандарти за магистрала. Към момента планираната реконструкция за 1,2 млрд. евро на 200-километровото трасе също се забавя значително.

Финансирането за това ще бъде осигурено на България чак със следващия бюджет на структурните фондове, който ще действа от 2014 година.

Първоначалните планове предвиждаха Дунав мост 2 да се финансира на 70% със средства от чужбина, а стойността на проекта бе 225 млн. евро. В него се включиха ЕС, Европейската инвестиционна банка и немската банка KfW.

Парите бяха насочени към страната чрез предприсъединителния фонд ИСПА. Първите сблъсъци се проявяват още при проектирането на моста, заявява бившият транспортен министър Николай Василев.

Намеренията са били мостът да стане част от европейския транспортен коридор с цел да се ускори преминаването от север на юг – от Балтийско море до Егейско море. Първоначалното предложение на Европейската комисия е било да се изгради по една лента за движение в двете посоки и да не се прави железопътна линия.

„В крайна сметка спечелихме битката с Брюксел да бъдат изградени четири ленти за движение и железопътно трасе, но изгубихме три години в преговори“, казва Василев.

След получаването на поръчката през 2007 година пък на FCC Construction се налага да чака повече от две години, преди да започне работата във Видин. Причина за това е забавяне на издаването на разрешителни, както и промяна в инженеринговите планове на проекта.