▲ Стоян Кушлев


Между 80 000 и 400 000 български домакинства могат да попаднат под ударите на новия проектозакон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност. Това показват изчисленията на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, стана ясно на дискусия около последния вариант за закон за отнемане на престъпно и незаконно придобитото имущество.

Под ударите на новия закон "Кушлев" ще попаднат домакинства, които са натрупали значително количество нерегистрирани доходи през последните 15 години.

В законопроекта се допуска, че всяко имущество над 60 000 лева, чийто произход не може да бъде доказан документално, е придобито по престъпен или незаконен начин и следователно срещу собствениците може да започне процедура за конфискация.

Според участници в дискусията именно това е най-спорният момент - че при разлика над 60 000 лева на стойността на всяко имущество и документите за неговия произход, разликата ще се смята за средства, придобити по престъпен начин.

Ганев заяви, че по данните на НСИ и БНБ за последните 15 години нерегистрираната икономика (доходи от законна, но необявена дейност) е генерирала между 50 и 200 млрд. лева. По данни на НСИ този сектор е между 10 и 15% от БВП всяка година. Това са предимно хора, които получават скрито част от заплатите си, работещите без трудов договор и самонаети лица, които не се обявяват пред държавата. Отделно за този период в икономиката са постъпили над 30 млрд. лева от чужбина, чийто произход също остава неясен на ниво документи, обясни Ганев.

Върху тази база Ганев заяви, че странично засегнати от законопроекта, който има за цел да се бори с престъпността, ще са между 80 000 и 400 000 домакинства, което означава между 240 000 и 1 200 000 души. “В мотивите към законопроекта се казва, че законът ще засегне стотици семейства. Допусната е малка грешка, става дума за стотици хиляди“, заяви Ганев.

“В западноевропейските държави, където подобни правила работят, те се използват по изключение, а не по правило. Това се случва само, когато прокуратурата е обективно възпрепятствана да осъществи наказателно преследване“, заяви на форума Иванка Иванова от "Отворено общество". По думите й по-голямото конфискуване на имущество ще доведе до по-големи разходи, а не приходи за държавата. Тя се обоснова със средствата за издръжка на имуществото, възможните претенции от кредитори и бъдещите дела по закона за отговорността на държавата.

Според Иванова голяма част от конфискуваното имущество няма как да бъде продадено и държавата ще бъде вкарана само в разходи.

“В момента в Италия има огромни вили на мафиоти, които са конфискувани и по обективни причини никой не иска да ги купи, защото бившите им собственици са на свобода“, припомни тя.